Това е логичното продължение на
„Час по…преписване” и на
„Час по…подсказване”.
След разказите за много късмет, редно е на 13-ти – петък да разкажа и за някой кофти момент, макар да не се е случил нито на деня, нито на датата. А такива е имало.
Предполагам на мнозина от вас се е случвало да са учили за изпит, но да блокират, когато трябва да покажат знанията си. На мен – също. От двата тежки блокажа съм избрал по-забавния. Вторият беше катастрофален, в комбинация със зле настроен преподавател.
Изпитът беше по философия и бях се подготвил прилично. Само последните въпроси не ми бяха по сърце и не им обърнах особено внимание. Денят – мрачен, сърцето – свито, надеждата – умира последна. Влизаме всички и един по един теглим късметчетата с въпросите. Избрах, както винаги, най-близкият, защото фатализмът ми казва, че той ми е предопределен – за добро или за зло. Отворих го и по лицето ми се разля широка усмивка – страхотен въпрос – от тези, дето ги знаех идеално.
Избрах си място, седнах и се приготвих да изпълня листа пред мен с конспект на знанията си по темата – изпитът беше устен. В този момент усмивката ми се изпари. Установих, че точно този въпрос е „изчезнал” от главата ми. Колкото и да се мъчих да си спомня нещо, колкото и да търсих „сламки”, нищо не ми идваше на ум.
Така мина час. Няколко човека минаха – никого не попитаха по моята тема. Вторият преполови – пак нищо. Видя се, че надеждата няма да дойде до края. И реших да сядам на стола на мъчението, пък каквото стане.
„Колега, кой въпрос ви се падна?”
„Осми” (да речем) и прочетох заглавието.
„И какво ще ми кажете по него?”
„Учил съм го, но всичко ми е изчезнало от главата.”
„Много хора така казват, но не ми звучи убедително.” – засмя се преподавателят.
„Аз обаче мога да го докажа.” – и леко се усмихнах.
Взех празния си лист и започнах да рисувам по него правоъгълници. После нарисувах по няколко неправилни геометрични форми вътре в правоъгълниците. Някъде написах и имена на философи. Накрая ги обозначих с цифри.
„А сега моля ви да отворите учебника на страница Х-та!” Той го отваря и аз продължавам:
„Виждате, че номерът й е същият като този на първия правоъгълник, а следващите са номерата на останалите страници по темата. Забележете, че фигурките вътре отговарят на разположението на абзаците по страниците! А написаните от мен имена – на напечатаните с удебелен шрифт.”
Човекът срещу мен се поусмихна:
„Да, всичко е точно така, явно сте го чели доста. Сега остава да „напълните” страниците със съдържание.”
„Аз, ако можех това, дали щях да правя тези циркове с рисунките? Губи ми се нещо връзката на образа на страниците и съдържанието им. Ако, поне малко, ме подсетите, мисля, че ще се справя. ”
Разбран излезе. Зададе ми още няколко въпроса и като му отговорих, успях да взема изпита.
13.11.2009 01:10
Отивам на изпита и се пада първи въпрос. Да, ама съм блокирала. Тотално. И не написах нищо, разбира се.
Баща ми ме чака отвън. След изпита ме пита: Писа ли? Срам ме беше да му кажа истината и викам: Писах. А той: Какво точн писа? Аз взех, че развих въпроса, вече се бях отблокирала. Ама късно... :))) Същата година не ме приеха.
и аз я имам...
ама си късметлия,бе- пак си взел изпита:)))
Бях не само отличничка,но и много прилежна/то и сега съм си прилежна:)/ - никога не съм ходила без домашно,но веднъж и на мен ми се случи...
Не си спомням деня,но датата беше 26-ти април.
Моята най-добра приятелка имаше рожден ден на 25-ти и целият ни следобед мина в подготовка за вечерта.
Аз винаги се прибирах НЕ по-късно от 21 часа,но този път след задявките за това ,че съм още едва ли не в отделенията, отанах до по--късно/пък и живеехме през няколко къщи, та не се наложи татко да идва да ме прибира:)/.
В 23 часа си бях вече в къщи,но много тихо си легнах с мисълта, че не съм си написала домашното по математика/бяхме в 10-ти клас/.
На другия ден учителят ни по математика реши да да провери кой е без домашно.
Оказахме се почти ЦЕЛИЯТ клас!:)/!
Та нали всички бяхме на рожден ден!:)
Той ни каза,че ще ни изпита писмено.
Аз не бях отворила и учебника, но тогава учехме за вписани,описани др.подобни геометрични истории.
Трябваше да доказваме някаква теорема - аз нямах време, но погледнах само какво е дадено,какво се иска и какво трябва да се получи/толкова можах да погледна,защото всички без домашни ни премести на другите две редици чинове/.
Започнах с теоремата - изписах няколко страници с много сложни преминавания през всичко,което знаех,но накрая получих търсеното!:)
Реших и задачата и се облегнах назад.
Учителят ни дойде да види и се изненада от всичко,което съм "сътворила".
Каза ми,че ще изпрати доказателството ми в БАН, защото до сега никой не е правил такова нещо.:)))
Видя и решената ми задача/от домашното/ и ми писа ... 5/пет/, заради бездомашието ми.
Дали е било петък не знам... Но не беше 13-ти...
Извини ме за дългия коментар,моля те!
Поздрави!
Много беше интересно и го изчетох на един дъх.
Като студент имах два подобни случая, но за тях - друг път.
Много усмивки и късмет!
13.11.2009 13:57
13.11.2009 14:45
Поздрави и от мен малко хроника за петък - 13 ти...
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BA_13-%D0%B8
Истински блокаж ми се случи на изпита по диалектология - "едно малко телефонно указателче". Изобщо не се притесних, защото бях преминала съвсем успешно "тежката артилерия" - три от "най-страшните".Повечето от групата бяха скъсани на по два от тях. Щастлива, ама истински щастлива си релаксирах, релаксирах...5 дни - 3 въпроса...и накрая за 2 дни всички останали. Само че "телефонното указателче" ми се опъна яко!:)Няма да споменавам на какъв въпрос блокирах, че...голям срам !:) Ама и доцента се измъчи да ме връща да си помисля още малко. Какво да прави човека, като гледа шестицата по историческа граматика в книжката /динозавър с мравка сравняват ли се/!:)Аз ставам, той ме спира...и така няколко пъти. Единственото ми скъсване, и то пожелание. На поправка бях като ракета. Имам невероятен спомен и от нея, който може би ще разкажа, при подходящо настроение в блога. Такива неща с блокирането! Наши известни артисти съм слушала да разказват страхотни смехории за подобни ситуации. Много съм се смяла с Никола Анастасов и Стоянка Мутафофа. Хубаво е да има поводи за смях! Следпосле е готино, когато няма истински поражения, де!:)
Усмихнат ден за теб и всички, които имат търпението да изчетат глупостите ми, че и аз доста се поувлякох!:)))
Приятна почивка с приятни хора ви желая!:)
Дадоха ни стар конспект и трябваше да отбележим няколко въпроса, които отпадат. Драснара съм чертата на един съседен и ...познайте! Пада ми се той!
По единия въпрос се справих добре, по другия...просто не знам за какво става дума. Преподавателят не признава средно аритметично и ме върна за следващия път. Като излязох навън и видях за какво става въпрос, изядох се от яд! Всичко съм си знаела, но самата формулировка на въпроса нищо не ми говореше.
Това си беше лош късмет. Но имам и една излагация в резултат на блокаж - по бълг.л-ра. Точно преди изпита бях чела "Обикновени хора" от Караславов. Падна ми се Йовков, военни разкази. Накрая проф.Сарандев ме попита за драмата "Обикновен човек". И понеже бяхме чули, че обичал да задава подвеждащи въпроси, а в главата ми още бяха "обикновените хора", викам си - няма да ме хванеш. И като изтърсих, че Йовков няма такава драма...ела и виж...дори допълних уверено, че Йовков не е писал драми! Голям срам! След въпроса "А "Албена", "Боряна" кой ги е писал?" всичко се върна в главата ми, нооооооооо...късно е чадо, мандалото падна! Следващия път!
Извод - никога не чети непосредствено преди изпит!
Ох, и аз станах много подробна, извинявай!
2. кактуси Дидо
3. калифорнийски
4. започни от днес
5. короната и пръстенът
6. u sexy thing
7. за обучението
8. източни мъдрости
9. бисери
10. utube
11. разни
12. кафе
13. да тръгне клип
14. Законите на Мърфи
15. пътепис
16. клип
17. разВихрено
18. Иван Симеонов
19. снимки с висока резолюция
20. население
21. фото-форум
22. Юлиан Попов
23. ТДУ
24. bezplatno