Ето ме – новоизлюпен експерт–преписволог!

След като споделих скромния си опит в преписването, а се оказа, че той имал сериозно научно значение,  реших да се изявя и в друга сродна тематика – подсказването.

В тази област възможностите за изява са доста по-ограничени, но пък аз имам по-голям личен опит. Освен класиката – с думи или със знаци, напоследък и тук навлязоха модерните технологии. Вече се използват и мобилни телефони.

За класически те методи от типа „помощ от приятел” всеки знае доста, но искам да ви запозная и с един рядко срещан – „помощ от НЕприятел”. И този случай е от последната година на обучението ми, но последна за висшето ми образование.

Седя си аз на стола, а пред мен, на масата, се излежава един хубаво изписан лист. Излежава се и скучае, защото е сам. Няма друг лист при него. Този е изписан със знанията ми по първия въпрос. Липсва онзи, в който съм писал по втория. Защото знанията ги няма. Изпарили са се някъде. Или … никога не ги е имало. Няма значение защо, а ЧЕ ги няма. Потя се от усилие, но нищо не ми идва в главата и решавам все пак да импровизирам с отговор по подобна тема.

Остава да си избера при кого да седна. Отпред, на две маси са седнали Доцентът и Асистентът. Всъщност избор няма – естествено при Доцента. Асистентът е натегач, умира си да се „доказва” като ни тормози на изпита.

Сядам аз, лея реч, затрупвам го със знания по въпроса … И в същото време си мисля дали ще мине номерът за втория. А знанията ми са на привършване. Направо свършват. Трябва да започвам. Отварям уста и … вратата се отваря: „Моля да ме извините, доцент …” Викат го отвън човека.

А на съседната маса асистентът се поти – не може да хване колежката, че не знае нещо. Тогава и задава последен въпрос – МОЯТ въпрос. И момичето като почна … като картечница с безкраен пълнител. Тя стреля бързо, но и аз пиша бързо – цялата тема. Нищичко не пропусна.

Когато Доцентът се завърна, го затрупах със знанията си и по втория въпрос, а на него явно му беше неудобно, че ме е държал толкова дълго на стола и ме пусна бързо.

Та, ето още един начин за подсказване – от преподавател – точно от този, който би злорадствал най-много при мой провал.

хахаха, хитрецооооооооо! :):):)

ЕЕЕЕгати късмета!

на това му се вика късмет и даже обрат на съдбата.
от невъзможното да се случи най-доброто възможно!

Късметлия си!!!!

и на теб...А за колежката ти, сигурно и ти си и казал браво.

няма хитрост, въпрос на късмет:)))

за щастие.

малка компенсация за два гадни "блокажа", при здраво учене :)))

има нещо такова ... понякога:))

браво на всички: и на колежката - за знанията, и на мен - за реакцията, и на асистента - за въпроса :))

за пословичната строгост на асистентите си напълно прав.По ирония на съдбата по,,Детска литература,, ме изпитваше асистентка първа братовчедка на майка ми и познай - бях най- жестоко разходена по целия материал и изобщо въртяна на шиш за назидание и да не си помислят колежките, че се възползувам от роднинството, хахаха

това е едно от гадните последствия, когато ти преподава роднина. Добре, че никога не ми се е случвало:))

diso е на това му се казва късмет ;)...почерпи ли после любознателната колежка ;)?

вече не помня, вероятно... Ние все имахме поводи да се черпим:)

пътищата... както се казва ;-))) Някой ти е помогнал!

в точния момент
при точния доцент
асистента натегач
произвежда подсказвач ...

добре, че има и такива моменти в живота - да поддържат вярата ни в добрия късмет:))

с твоята рима
незаменима
усмивки раздавай
и пак наминавай...

Ти си се родил с късмет. Много си ми интересен и забавен. Лека нощ, Diso и приятни сънища.

и аз почвам да си вярвам, че съм късметлия, щом попаднах на такива хора тук в блога :))

Във всичко да си късметлия, Дисо!:)