Колата спокойно се носи из някогашната Златна Тракия – низината, напоена с повече човешка кръв, отколкото с вода, заради плодородието си и заради богатството, което осигурявала на населението си. Жито, зеленчуци, плодове и грозде – всичко раждала земята. И по много.
Карам спокойно. Днес не бързаме – просто ден за почивка. Избраната цел е Асеновград. Карам и говоря на детето. Но не за „трудолюбивите стопани”, които никакви не се мяркат, нито за „даровете на земята”, които е по-лесно да се открият на пазара, отколкото наоколо. Авто морга, авто къща, авто сервиз, авто части, бетонов възел, магазин, заведение и … пак същото. А!? В далечината май мернах нива. Да видим какво е родила! – бурени и табелки „Продава се. Тел:…”
Където още не е застроено, се редуват оцелели дървета и паметни плочи. Наредили са се като крайпътни камъни, указващи трасето. Път, маркиран с трупове – предимно на млади хора – още не започнали живота си и вече го напуснали. Почти навсякъде има свежи цветя – повече, отколкото на гробищата…
Кръговото преди Пловдив ни подсказва, че е време да сменим посоката. Свиваме вдясно и се прехвърляме над Марица – малък зелен оазис, с островчетата си, покрити с гора. А не брега – краварник с петдесетина животни. Толкова много крави детето не е видяло накуп през целия си живот.
После пак - авто морга, авто къща, авто сервиз, авто части, бетонов възел, магазин, заведение… чак до Асеновград.
Колкото и разумно да карам, пак стигаме града – най-големият, който не е областен център, макар да имаше идея да му направят и област. Харесва ми – нито твърде голям, нито малък, едновременно аристократичен и модерен, промишлен, селскостопански, туристически… И табели – колкото искаш. Човек трябва да е…, за да не се ориентира.
Избирам да оставя колата на паркинг в центъра – нито знам дали имат паяк, нито – дали пукат гуми. По-добре да си платя и да разглеждаме спокойно.
Когато излизаме, вече наближава десет, а освен служителят на паркинга, почти не се виждат други хора – пусти улици, затворени магазини, тук-там някое празно заведение… Къде ли са изчезнали над петдесет хиляди жители? Поне можем да разгледаме спокойно.
Грохотът на Чая е първото, което ни привлича. През лятото, едва провираща се между камъните, сега е пълноводна и буйна. Заедно с водите й, през прохода се е промъкнал и почти леден вятър.
Спираме пред Историческия музей в центъра. Същото положение, че и по-зле – затворено, оключено и няма грам информация дали изобщо работи някога. Снимаме се, колкото да не е без нищо и продължаваме обиколката Тесни улици и масивни стари сгради разказват за едно доста заможно предсоциалистическо минало. Впечатляват повече с размерите и с броя си, отколкото с някакъв невероятен стил. Категорично, първото място е за сградата на читалището.
Да не пропусна и две живи забележителности – многовековният чинар и двете възлести смокини – наистина стари! Не пише колко.
Освен старото строителство, впечатлява ни и новото. Центърът е оформен с размах. Но сега пустее. Какво по-тъжно от пресъхнали, рушащи се фонтани!
Срещу паметника на Николай Хайтов има табло с туристическите обекти. Вече знаем, че палеонтологическият музей не работи точно в неделя, а етнографския решаваме да оставим за друг път. Правим последен опит за Историческия и… о, чудо! Работи!
Входът за цялото семейство е направо символичен, а вътре има какво се види. Районът е бил населяван от дълбока древност от много и различни цивилизации и народи. От там минавал и най-прекият планински път за Гърция…
Научаваме, че освен обичайната експозиция, имат и една гостуваща, посветена на живота и дейността на патриарх Кирил, погребан в Бачковския манастир. Освен участието му в акциите за спасяване на българските евреи, най-много съм впечатлен, че е завършил духовното си образование и се е дипломирал в гр. Черновиц(Черновци), Украйна през 20-те години на 20-ти век – тогава в състава на Съветския съюз.
Излизаме и се оказваме сякаш в друго време, макар и на същото място. Не е останал и помен от смразяващия вятър, а слънцето топли, та чак прижуля. Улиците са пълни с народ, заведенията – също, а магазините, на които пише, че не работят в неделя, са отворили.
Кратка обиколка по магазините, някоя покупка, кафе, закуска и поемаме към Асеновата крепост.
Мурад Аджи. "Азиатската Европа"...
ЕкШПЕРЦът по разбиване на енерГЕПИйни ка...
10.05.2012 08:39
Поздрави!
10.05.2012 10:49
сърдечен поздрав...
Непременно ще я включа следващия път - стига да знам коя е:))
Поздрави!
И през пролетта е красиво:))
Трябваше... Но беше неделя, а в разно пътеводители пишеше, че не работи в неделя.
И на нас много ни се искаше.
Вече подготвям маршрута за следващия път:))
За съжаление, не съм имал тази възможност.
сърдечен поздрав...
На мен ми хареса от пръв поглед. Затова се върнах:))
Благодаря за идеята!
Скоро ще пиша за Асеновата крепост и Бачковския манастир. Около километър преди крепостта, над пътя забелязах нещо като параклис. Какво съм пропуснал?
10.05.2012 21:08
Имам страхотни снимки от река Чая и от Пловдив до Чепеларе...уникално е там:))
Има какво да се види там.
Имам страхотни снимки от река Чая и от Пловдив до Чепеларе...уникално е там:))
Сигурен съм! Наистина запомняща се река! А като се постопли, може да скокнем и до Чудните мостове:))
Има какво да се види там.
Кроти, явно два часа са твърде малко за този град:))
//www.youtube.com/watch?v=4LeeWVC93A8 ...
Благодаря, veninski!
Поздрави!
Едва за втори път посещавам града, но предишния не успях да видя почти нищо.
За "пресъхналите фонтани" малко съм се "попрестарал":)) Има и по-тъжни картини - буренясали ниви, пресъхнали реки, къщи без хора...
Почти стигнахме до Кръстова гора, но и тя остана за следващия път:)) Предполагам, че ще ни трябват поне още няколко дни, за да успеем да се запознаем с повечето забележителности на града и района.
И аз има за какво да се върна:))
Поздрав, Дисо!
Благодаря!
страхотни неща научавам от твоите снимки!!
11.05.2012 17:09
Поздрав, Дисо!
Пусти бяха до към 10 сутринта, после изведнъж се напълниха. Разходката си заслужава:))
Благодаря!
Толкова много има за разглеждане и за научаване из нашата Българийка!
страхотни неща научавам от твоите снимки!!
Колкото хора, толкова и гледни точки:))
Едва наскоро разбрах, че старото му име е от гръцки произход. Що се отнася до турците - и те търсят хубавото. Какво да правят безработни из ония чукари?! Като не могат да разчитат на правителството ни, търсят други източници (ислямските организации).
Заради лакомията на управниците ни сме я докарали дотук.
Надявам се да е така. Когато всички са равни пред закона, а държавата не е враг на народа си, всички могат да са щастливи в нея.
Трябва да го изискваме постоянно от управниците, които сме избрали!
Чудесен постинг.
12.05.2012 11:52
106 тъжни години . Разрухата и упадъка се вижда навсякъде в този някога красив,развит и пулсиращ от живот град.Жалко за Стенимахос.
Лошото е, че и цялата Татковина я превърнаха на кочина разни нехранимайковци,които днес се срамуват от българския си произход и се тракотурчеят.
Поздрави за разходката!
Чудесен постинг.
И мен ме впечатли много, но е и доста запуснато сега:((
106 тъжни години . Разрухата и упадъка се вижда навсякъде в този някога красив,развит и пулсиращ от живот град.Жалко за Стенимахос.
Лошото е, че и цялата Татковина я превърнаха на кочина разни нехранимайковци,които днес се срамуват от българския си произход и се тракотурчеят.
Защо точно от 1906-та?
Поздрави за разходката!
За мен беше удоволствие и имам причини отново да го посетя. Оказа се, че има още много за гледане.
На мен 2-3 часа не ми стигнаха. Наистина си трябва поне ден, mamas:))
2. кактуси Дидо
3. калифорнийски
4. започни от днес
5. короната и пръстенът
6. u sexy thing
7. за обучението
8. източни мъдрости
9. бисери
10. utube
11. разни
12. кафе
13. да тръгне клип
14. Законите на Мърфи
15. пътепис
16. клип
17. разВихрено
18. Иван Симеонов
19. снимки с висока резолюция
20. население
21. фото-форум
22. Юлиан Попов
23. ТДУ
24. bezplatno