“Просто като бобена чорба” – чували ли сте такива изказвания? А други контрират:”И бобената чорба не е проста работа!” Убеден съм в това! Почти всеки си има „своя” рецепта за нея.
Така е и с пържените филии – уж проста работа и бърза, но всеки ги прави, както си знае. Като вицовете – всеки има свой вариант. Баба ми също имаше свой.
Още имам спомени от най-ранните ми детски години – на село. Бях изключително злоядо дете – не отказвах определени яденета – дърпах се изобщо от храната. А майка ми и баба ми имаха тежката задача да ме нахранят. Когато молбите и заплахите да се спра най-после при тях, най-после даваха резултат, следваше втора част – убеждаване да лапна Първата хапка. В арсенала влизаха: донасяне на някое новородено агне или яре, пиленце и всичко, което би ме убедило да хапна един-два залъка. Но не какви да е залъци, а в действителност – големи трохи.
Следваше - обикаляне на градинката. За всяко по-интересно цвете ги възнаграждавах с лапването на някой залък-троха. Вероятно заради това, баба ми имаше страшно много цветя в градинката. И мисията се изпълняваше около една трета.
После – излизане на двора. „Една хапка за бялата кокошка… Една за черната… Една за петела… Една за онова пиленце под хамбара … И още една трета от филията е в коремчето ми.
От далечината се дочуват звънци. Не звънчета, а големи, тежки звънци. Такива носят само кравите. Тичам към портата. Баба ми след мен. Макар да ме е страх, не мога да изпусна кравите! Баба ми също – сега е моментът да ме прилъже с остатъка от филията: „Един залък за бялата крава… Един за онази, с петното на челото… Един за онази с големите рога … Един за другата – с малките рога – да й пораснат…” Стадото на текезесето беше голямо и докато премине, последните хапки-трохи биваха изядени.
Баба ми имаше много рецепти, но винаги се интересуваше от нови и нови. Правеше какви ли не чудесии и е жалко, че листчетата й с рецепти изчезнаха безвъзвратно. Понеже все обикалях около нея, запомних някои, като например пържените филии:
Разбива се в дълбока чиния едно яйце (може и с вилица), долива се вода на око, докато се напълни чинията. Ръсва се щипка сол и щипка червен пипер. За пърженето си знаете. Стават много меки, ако след изваждането се оставят в затворена тенджера.
Възможен проблем: Ако, вместо да топнете филията, я задържите малко в сместа, има опасност да поеме твърде много вода и да стане „кашава”.
После от жена ми научих следната:
Поне 2-3 яйца се разбиват и филиите се топят в тях. За пърженето няма да ви уча.
Възможен проблем: филията е вкусна, но вътре е „гол хлебец”.
Отчитайки фактите, приех следното компромисно решение:
За всяко разбито яйце, доливам още толкова вода, ръсвам щипка сол (на цялото количество течност) и още толкова червен пипер. От едно яйце (плюс водата) излизат 2-3 пържени филии. Зависи колко дълго топите филията. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО – след изваждане от тигана ги затварям в тенджера с капак, за да се „задушат” и да станат меки и пухкави.
Поднасянето – със сирене, със сладко или с друго, оставям на вас.
преди бях задължително със сладко, но сега включвам и сирене :))
Разбиват се 3 яйца с вилица или с миксер и се прибавя 1 л прясно мляко и малко сол.
Хлябът да е малко по-сух, а не пресен.
Потапят се филиите, в сместа..хубаво да ги покрие от двете страни и да попият леко, не, да се накисват, защото ще се натрошат..Това е. Пържат се от двете страни по 2-3 минути.
Непременно, сладко от ягоди или мед/мой вкус/ и горчиво кафе..Този" ритуал" го правя всяка събота..и неделя....хаах!
Опитай рецептата и ми се обади!:)))
15.12.2009 18:21
Ако остане каша, сипвам с лъжица (потопена в хладка вода за да не лепне кашата по нея) в тигана. Стават едни апетитни къдравички, пухкави тиганички ммммммммммммм!!! С пудра захар...
Внукът се утрепва да ги яде, а и баба му не отстъпва!
Господ ми даде дете, което страстно ме гушка, като му направя нещо такова... какво ли съм причинила на нашите : )...
но пък се разбра откъде ти е любовта към цветята:)
Сега за филийките: правила съм с вода,
но само ако няма мляко:) има огромна разлика:)
Но е любопитна и ще я пробвам рецептата на Славето, с кисело мляко:)
А за твоята печена тиква светнах дружките, че и свекърва ми:) благодаря ъгейн:)
Особено - ако не ги правя аз!:)):)):))
Аз , като бях болен от грип, криех горчивите хапове под килима. За беля, майка ми реши да чисти и ги намери:(( Накара ме да изпия една доза от тях и ... повърнах. Гаденето и температурата изчезнаха на минутата.:))
Ще опитам и твоята рецепта, после ще споделя впечатления.
Просто изпълних обещаното. Можеш да се смяташ за вдъхновител на поста :))
Особено - ако не ги правя аз!:)):)):))
ако ги правя аз, може и без мляко да ти харесат :))
Не, защото съм ги правил Аз, а защото никога не готвя нещо, което не е вкусно:))
Къде чак дойде, за да ме доведе тук :)))
ТАКА Е БРАТ В ЖИВОТА, ДВЕТЕ ПОЛОВИНКИ ТРЯБВА ДА СА РАЗЛИЧНИ, ТА ДА СЕ ДОПЪЛВАТ, ДА СЕ ПРИВЛИЧАТ И ДА СЕ ЗАРЕЖДАТ
ПРОБЛЕМА Е ХЛАПЕТО НА КОЙ ЩЕ ЗАПРИЛИЧА..А ЗАЩО ЛИ СИ МИСЛЯ ЧЕ НА ТЕБ...
ЩЕ СИ НАПРАВЯ АЗ ПЪРЖЕНИ ФИЛИЙКИ С ВОДА И ЯЙЦЕ..ИКОНОМИЧНИ В КРИЗАТА !
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
16.12.2009 13:54
16.12.2009 15:16
ами какво чакаш? Поне лесно, бързо и евтино се приготвят :))
И аз нещо съм изгладнял и сега не смея да ги погледна :)))
ако топиш и задържиш в яйцата- попиват и стават гаднички:))).
съпругът ми е майстор на това.
16.12.2009 18:32
За да ти станат повече филийки - не топи в яйцата! Разбиваш яйцата до положение да може да ги "мажеш" по филиите. И върху последната сипваш квото е останало! :) Освен това ги поднасяш със сирене Крема и сладко от смокини!
:)))))))))))
менюто е културно-образователно, но още го готвя :))
:))
Ракийката е друга работа - как ще я скверня с подобни работи :))
покрай спомена ти за теб - злоядкото се сетих, че имам еднаприказка - разядка
Ти си бил много злоядо дете. Опази ме Господ от такива. Моята свекърва обичаше да казва - Лесно се гледат твойте деца, те ядат!
За да ти станат повече филийки - не топи в яйцата! Разбиваш яйцата до положение да може да ги "мажеш" по филиите. И върху последната сипваш квото е останало! :) Освен това ги поднасяш със сирене Крема и сладко от смокини!
:)))))))))))
Абе, вие що се Е. с мен?
Казвам ви как стават по-хубави. Нали съм дегустатор?:)))) Знам това.
Дис, обичам ги, но избягвам да ги правя- пърженото е тежичко за организма.
Нямаш угодия:)))
Когато е с мярка и се изразходва, даже сланината не е твърде тежка за организма.
Ако остане каша, сипвам с лъжица (потопена в хладка вода за да не лепне кашата по нея) в тигана. Стават едни апетитни къдравички, пухкави тиганички ммммммммммммм!!! С пудра захар...
Внукът се утрепва да ги яде, а и баба му не отстъпва!
2. кактуси Дидо
3. калифорнийски
4. започни от днес
5. короната и пръстенът
6. u sexy thing
7. за обучението
8. източни мъдрости
9. бисери
10. utube
11. разни
12. кафе
13. да тръгне клип
14. Законите на Мърфи
15. пътепис
16. клип
17. разВихрено
18. Иван Симеонов
19. снимки с висока резолюция
20. население
21. фото-форум
22. Юлиан Попов
23. ТДУ
24. bezplatno