Това е логичното продължение на

„Час по…преписване” и на
          „Час по…подсказване”.

След разказите за много късмет, редно е на 13-ти – петък да разкажа и за някой кофти момент, макар да не се е случил нито на деня, нито на датата. А такива е имало.

Предполагам на мнозина от вас се е случвало да са учили за изпит, но да блокират, когато трябва да покажат знанията си. На мен – също. От двата тежки блокажа съм избрал по-забавния. Вторият беше катастрофален, в комбинация със зле настроен преподавател.

Изпитът беше по философия и бях се подготвил прилично. Само последните въпроси не ми бяха по сърце и не им обърнах особено внимание. Денят – мрачен, сърцето – свито, надеждата – умира последна. Влизаме всички и един по един теглим късметчетата с въпросите. Избрах, както винаги, най-близкият, защото фатализмът ми казва, че той ми е предопределен – за добро или за зло. Отворих го и по лицето ми се разля широка усмивка – страхотен въпрос – от тези, дето ги знаех идеално.

Избрах си място, седнах и се приготвих да изпълня листа пред мен с конспект на знанията си по темата – изпитът беше устен. В този момент усмивката ми се изпари. Установих, че точно този въпрос е „изчезнал” от главата ми. Колкото и да се мъчих да си спомня нещо, колкото и да търсих „сламки”, нищо не ми идваше на ум.

Така мина час. Няколко човека минаха – никого не попитаха по моята тема. Вторият преполови – пак нищо. Видя се, че надеждата няма да дойде до края. И реших да сядам на стола на мъчението, пък каквото стане.

„Колега, кой въпрос ви се падна?”

„Осми” (да речем) и прочетох заглавието.

„И какво ще ми кажете по него?”

„Учил съм го, но всичко ми е изчезнало от главата.”

„Много хора така казват, но не ми звучи убедително.” – засмя се преподавателят.

„Аз обаче мога да го докажа.” – и леко се усмихнах.

Взех празния си лист и започнах да рисувам по него правоъгълници. После нарисувах по няколко неправилни геометрични форми вътре в правоъгълниците. Някъде написах и имена на философи. Накрая ги обозначих с цифри.

„А сега моля ви да отворите учебника на страница Х-та!” Той го отваря и аз продължавам:

„Виждате, че номерът й е същият като този на първия правоъгълник, а следващите са номерата на останалите страници по темата. Забележете, че фигурките вътре отговарят на разположението на абзаците по страниците! А написаните от мен имена – на напечатаните с удебелен шрифт.”

Човекът срещу мен се поусмихна:

„Да, всичко е точно така, явно сте го чели доста. Сега остава да „напълните” страниците със съдържание.”

„Аз, ако можех това, дали щях да правя тези циркове с рисунките? Губи ми се нещо връзката на образа на страниците и съдържанието им. Ако, поне малко, ме подсетите, мисля, че ще се справя. ”

Разбран излезе. Зададе ми още няколко въпроса и като му отговорих, успях да взема изпита.

хахахахаха, късметлиййййййййййййййчееее!!!! :)

късмет, че го взех, но ако не бях блокирал, щях да си спестя доста тревоги, а и оценката ми щеше да е по-висока.

Дано все така късметлийско да ти е!!! :))

и на теб много, много късмет:))

си е учено...Аз пък в училище все бях номер 13 и не ми беше кофти, напротив, до мене винаги сядаше номер12 - Митко, най- готиното момче в класа.

да намираш изход от всяка ситуация, дори и с неразбраните хора. :)))

късметлийка си ти ....

много късмет и на теб:))

Като казваш за изпити, та се сетих. Първата година, когато кандидатствах, все още имаше и политически изпит. Пък тая материя хич не ми харесваше. Ама - напъвах се и четях. И като седне да чете човек, все от първи въпрос започва. Ако не другите, първия го бях научила.
Отивам на изпита и се пада първи въпрос. Да, ама съм блокирала. Тотално. И не написах нищо, разбира се.
Баща ми ме чака отвън. След изпита ме пита: Писа ли? Срам ме беше да му кажа истината и викам: Писах. А той: Какво точн писа? Аз взех, че развих въпроса, вече се бях отблокирала. Ама късно... :))) Същата година не ме приеха.

имах си принципи - четях до около 6 вечерта преди изпита и после на дискотека - за разтоварване на мозъка. Обикновено блокажи се получаваха, когато четях и след това :))

зрителна памет се вика на това.
и аз я имам...
ама си късметлия,бе- пак си взел изпита:)))

Като прочетох за изпита се сетих за една моя случка от гимназията.
Бях не само отличничка,но и много прилежна/то и сега съм си прилежна:)/ - никога не съм ходила без домашно,но веднъж и на мен ми се случи...
Не си спомням деня,но датата беше 26-ти април.
Моята най-добра приятелка имаше рожден ден на 25-ти и целият ни следобед мина в подготовка за вечерта.
Аз винаги се прибирах НЕ по-късно от 21 часа,но този път след задявките за това ,че съм още едва ли не в отделенията, отанах до по--късно/пък и живеехме през няколко къщи, та не се наложи татко да идва да ме прибира:)/.
В 23 часа си бях вече в къщи,но много тихо си легнах с мисълта, че не съм си написала домашното по математика/бяхме в 10-ти клас/.
На другия ден учителят ни по математика реши да да провери кой е без домашно.
Оказахме се почти ЦЕЛИЯТ клас!:)/!
Та нали всички бяхме на рожден ден!:)
Той ни каза,че ще ни изпита писмено.
Аз не бях отворила и учебника, но тогава учехме за вписани,описани др.подобни геометрични истории.
Трябваше да доказваме някаква теорема - аз нямах време, но погледнах само какво е дадено,какво се иска и какво трябва да се получи/толкова можах да погледна,защото всички без домашни ни премести на другите две редици чинове/.
Започнах с теоремата - изписах няколко страници с много сложни преминавания през всичко,което знаех,но накрая получих търсеното!:)
Реших и задачата и се облегнах назад.
Учителят ни дойде да види и се изненада от всичко,което съм "сътворила".
Каза ми,че ще изпрати доказателството ми в БАН, защото до сега никой не е правил такова нещо.:)))
Видя и решената ми задача/от домашното/ и ми писа ... 5/пет/, заради бездомашието ми.
Дали е било петък не знам... Но не беше 13-ти...
Извини ме за дългия коментар,моля те!
Поздрави!

така съм и учил - представям си нещата по катини, а и сега в работата съм така - ако не си спомням "образа" на някакъв документ или на случай, почти сигурно е, че не се е случило.

никакво извинение - благодарен съм ти:))
Много беше интересно и го изчетох на един дъх.
Като студент имах два подобни случая, но за тях - друг път.
Много усмивки и късмет!

Надделяла е образната над семантичната памет, може би?:)) Аз все разбирам, че е било петък 13 на събота, 14ти и така нямам никаква възможност за превенция :S

че също имам силно развита зрителна памет, понякога при вълнение особено, се проявява като бяло петно, но мислех, че за жените е по-характерно!;)

Поздрави и от мен малко хроника за петък - 13 ти...

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BA_13-%D0%B8

На изпит по физика в І курс. Трябваше да извеждам някаква формула и както си пишех, изведнъж засякох - пълна тъмнина по въпроса. И се панирах... И се видяхме пак с доцента на поправката.

благодаря за разяснението:)

понякога, като вървя и си мисля нещо, се случва да ме прекъснат. Забравил съм за какво е било, но имам спомен, че е било важно и тогава започвам да връщам лентата назад:"при онова дърво - ..., после при къщата - ... и стигам до темата на размислите ми и до мястото, където са ме прекъснали.

аз също така засякох веднъж. После ми разправяха, че видимо съм "отсъствал от стаята". И всичко, заради някакво определение.

Като средство против блокаж /за отпускане/преди изпита, използуваше песента. Легенди се носеха за него в това отношение. Най-шокиращото, че и като се ядоса, няма равен на себе си. Не крещи, дори от мястото си не става, а през отворения прозорец хвърля студентската ти книжка. Като "блокира" така, къса наред и докрай. При нас всичко си мина по реда, без специални изцепки. Споменът, че пяхме с цяло гърло революционни и патриотични песни /и той с нас, разбира се/ в продължение на половин час, ми остана за цял живот. И тогава и сега винаги много смях, като се сетя за него!:)Как да забравиш човека, който ти привлича вниманието с израз като този:"Колеги, представете си, че аз съм магаре!"
Истински блокаж ми се случи на изпита по диалектология - "едно малко телефонно указателче". Изобщо не се притесних, защото бях преминала съвсем успешно "тежката артилерия" - три от "най-страшните".Повечето от групата бяха скъсани на по два от тях. Щастлива, ама истински щастлива си релаксирах, релаксирах...5 дни - 3 въпроса...и накрая за 2 дни всички останали. Само че "телефонното указателче" ми се опъна яко!:)Няма да споменавам на какъв въпрос блокирах, че...голям срам !:) Ама и доцента се измъчи да ме връща да си помисля още малко. Какво да прави човека, като гледа шестицата по историческа граматика в книжката /динозавър с мравка сравняват ли се/!:)Аз ставам, той ме спира...и така няколко пъти. Единственото ми скъсване, и то пожелание. На поправка бях като ракета. Имам невероятен спомен и от нея, който може би ще разкажа, при подходящо настроение в блога. Такива неща с блокирането! Наши известни артисти съм слушала да разказват страхотни смехории за подобни ситуации. Много съм се смяла с Никола Анастасов и Стоянка Мутафофа. Хубаво е да има поводи за смях! Следпосле е готино, когато няма истински поражения, де!:)
Усмихнат ден за теб и всички, които имат търпението да изчетат глупостите ми, че и аз доста се поувлякох!:)))
Приятна почивка с приятни хора ви желая!:)

забавно беше :)) Аз по принцип така си учех - дъъълга почивка и учене за 2 дни по мой си метод:))

за моя изпит по диалектология в ПУ.
Дадоха ни стар конспект и трябваше да отбележим няколко въпроса, които отпадат. Драснара съм чертата на един съседен и ...познайте! Пада ми се той!
По единия въпрос се справих добре, по другия...просто не знам за какво става дума. Преподавателят не признава средно аритметично и ме върна за следващия път. Като излязох навън и видях за какво става въпрос, изядох се от яд! Всичко съм си знаела, но самата формулировка на въпроса нищо не ми говореше.
Това си беше лош късмет. Но имам и една излагация в резултат на блокаж - по бълг.л-ра. Точно преди изпита бях чела "Обикновени хора" от Караславов. Падна ми се Йовков, военни разкази. Накрая проф.Сарандев ме попита за драмата "Обикновен човек". И понеже бяхме чули, че обичал да задава подвеждащи въпроси, а в главата ми още бяха "обикновените хора", викам си - няма да ме хванеш. И като изтърсих, че Йовков няма такава драма...ела и виж...дори допълних уверено, че Йовков не е писал драми! Голям срам! След въпроса "А "Албена", "Боряна" кой ги е писал?" всичко се върна в главата ми, нооооооооо...късно е чадо, мандалото падна! Следващия път!
Извод - никога не чети непосредствено преди изпит!
Ох, и аз станах много подробна, извинявай!

и при теб "подробността" не е порок :))