“Просто като бобена чорба” – чували ли сте такива изказвания? А други контрират:”И бобената чорба не е проста работа!” Убеден съм в това! Почти всеки си има „своя” рецепта за нея.

Така е и с пържените филии – уж проста работа и бърза, но всеки ги прави, както си знае. Като вицовете – всеки има свой вариант. Баба ми също имаше свой.

Още имам спомени от най-ранните ми детски години – на село. Бях изключително злоядо дете – не отказвах определени яденета – дърпах се изобщо от храната. А майка ми и баба ми имаха тежката задача да ме нахранят. Когато молбите и заплахите да се спра най-после при тях, най-после даваха резултат, следваше втора част – убеждаване да лапна Първата хапка. В арсенала влизаха: донасяне на някое новородено агне или яре, пиленце и всичко, което би ме убедило да хапна един-два залъка. Но не какви да е залъци, а в действителност – големи трохи.

Следваше - обикаляне на градинката. За всяко по-интересно цвете ги възнаграждавах с лапването на някой залък-троха. Вероятно заради това, баба ми имаше страшно много цветя в градинката. И мисията се изпълняваше около една трета.

После – излизане на двора. „Една хапка за бялата кокошка… Една за черната… Една за петела… Една за онова пиленце под хамбара … И още една трета от филията е в коремчето ми.

От далечината се дочуват звънци. Не звънчета, а големи, тежки звънци. Такива носят само кравите. Тичам към портата. Баба ми след мен. Макар да ме е страх, не мога да изпусна кравите! Баба ми също – сега е моментът да ме прилъже с остатъка от филията: „Един залък за бялата крава… Един за онази, с петното на челото… Един за онази с големите рога … Един за другата – с малките рога – да й пораснат…” Стадото на текезесето беше голямо и докато премине, последните хапки-трохи биваха изядени.

Баба ми имаше много рецепти, но винаги се интересуваше от нови и нови. Правеше какви ли не чудесии и е жалко, че листчетата й с рецепти изчезнаха безвъзвратно. Понеже все обикалях около нея, запомних някои, като например пържените филии:

Разбива се в дълбока чиния едно яйце (може и с вилица), долива се вода на око, докато се напълни чинията. Ръсва се щипка сол и щипка червен пипер. За пърженето си знаете. Стават много меки, ако след изваждането се оставят в затворена тенджера.

Възможен проблем: Ако, вместо да топнете филията, я задържите малко в сместа, има опасност да поеме твърде много вода и да стане „кашава”.

После от жена ми научих следната:

Поне 2-3 яйца се разбиват и филиите се топят в тях. За пърженето няма да ви уча.

Възможен проблем: филията е вкусна, но вътре е „гол хлебец”.

Отчитайки фактите, приех следното компромисно решение:

За всяко разбито яйце, доливам още толкова вода, ръсвам щипка сол (на цялото количество течност) и още толкова червен пипер. От едно яйце (плюс водата) излизат 2-3 пържени филии. Зависи колко дълго топите филията. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО – след изваждане от тигана ги затварям в тенджера с капак, за да се „задушат” и да станат меки и пухкави.

Поднасянето – със сирене, със сладко или с друго, оставям на вас.