16.11 21:28 diso написа: драскат си децата, макар и не където трябва ...
Повече ме е яд на възрастните, налепили обяви върху
картите на линиите и когато някой се е опитал да ги махне, защото пречат, белята е станала.
Трябва да кажа, че от поне 10 спирки, които видях, само 2 бяха така "украсени". Другите бяха в перфектно състояние.
"Нещо много ме възмути навремето, но тогава нямах дигитален апарат, нито телефонче да го запечатам, че да се вижда още дълги години.
Спирката до която ми беше вестникарската будка в която работих тогава.
Една много възрастна баба, много си обичаше дядото. Тежко прие смъртта му, почти всеки ден раздава вафлички, бисквитки, други сладкиши за мир на душата му.
Знаех, че няма кой знае колко пари, събираше на по две, на по една стотинките да си купи пенсионерските вестници, така ги е събирала и за почерпките ми, за дядото.
Некролозите не са без пари, от нещо се е лишила за да ги сложи. Дали е хубаво да се лепят или не, некролози е протеворечива тема, но се лепят. И човешко си е. Но една сутрин, видях я, толкова разстроено, че даже не плачеше, не може дума да каже, очите и едни огромни, млади, пълни с болка. Сочи, не може да си вземе дъх.
Върху некролозите на дядото...огромни предизборни плакати.
На това място по принцип винаги са се лепели некролози. Бабата е искала да спомене дядото, пред тези които го познават, нещо което е смятала, че заслужава.
На кой му пука, налепил си плакатите, а това, че е върху последните стотинки, дадени за най-скъпото...На кой му пука!
Бяха много арогантни години в политически план.
Плакатите разбира се до вечерта бяха парцали, защото и други хора са видели грозните физиономии на някои местни лидери върху лицата на свои поминали се близки.
Пуснах вечерта един материал в любимия си тогава форум, казваше се:
"Морално ли е да се лепят предизборни плакати върху некролози?"
Просто си попитах.
Мен ме направиха на парцали. Не съжалявам.
Случка, която ще ми остане за цял живот."
Този коментар, който и сам си е готов постинг не ми дава мира и изкара някои мои спомени по темата за мъката по мъртвите близки и гаврата с нея.
Градчето, в което съм израснал е далече и рядко ходя там – един-два пъти в годината, най-често през лятото. Виждаме се с майка ми, гостувам на роднини и приятели… и ходим на гроба на баща ми.
Гробищата са на най-високото място над града и ходенето там е свързано с превземането на един много стръмен хълм. Толкова стръмен, че като се кача горе и погледна, имам усещането, че само да прекрача и ще стъпя на покрива на нашия блок, а той е осеметажен.
Пъплим нагоре, натоварени с по няколко пластмасови шишета и тубички с вода – да полеем цветята на татко, да не е сам. Веднъж-дваж в годината помагаме на майка ми в носенето, но през останалото време се мъчи сама. И не само тя – млади и по-възрастни жени, грохнали старци редовно изкачват хълма, равносилен на Голгота, за да се грижат за гробовете на близките си. А когато стигнат там, мъката им става още по-голяма.
Засадените предния ден цветя, които трябва да се полеят са отскубнати и засадени на друг гроб – защо да се мъчат да си сеят сами или да ги купуват.
Тези които са оцелели и цъфнали, са обрани и красят чужд паметник – близките ми даже не са си направили труда да си донесат от града.
Импровизираната ваза, направена от изрязано пластмасово шише е захвърлена наблизо – някой е взел цветята, а друг е използвал водата – да си полее „своя” гроб.
А най-голямата гавра с паметта на мъртвите е измислена от предприемчиви съседи. През лятото, когато влагата е оскъдна и пашата за агнетата е слаба, вкарват животните си да пасат в гробищата.
Така де – защо животните им да не се порадват на изобилието по гробовете, като има „глупави” да поливат!
Толкова оскотяване!
Утре сутринта: живот, здраве и да се събудя на време, а не като днес, смятам да напиша един хорър, вдъхновен от историята.
Сега ми е уморено. Не знам как ще е утре, но толкова ми докривя, че ми се завъртя идеята в главата.
17.11.2009 19:38
така си е. А представяш ли си какво им е на хората, които с толкова усилия и страдание са отгледали тези цветя - да ги намерят изпасани!
18.11.2009 07:43
Винаги съм се възхищавала на гробищата, които дават по американските филм - зелени, равни, с красиви паметници.
Но там хората зачитат паметта на покойниците, никой не би дръзнал да кошунства .
Тук - тук просто не зачитаме нищо.
И аз съм се възхищавал на поддръжката на техните гробища.
Това, че поддръжката е оставена на близките, е по-малката беда. По-лошото е, че някои и това унищожават.
18.11.2009 10:07
Второто съм по-склонен да приема в случая. Или ... системата им е нещо извратена?
По отношението към паметта на мъртвите се съди за морала на нацията..........
2. кактуси Дидо
3. калифорнийски
4. започни от днес
5. короната и пръстенът
6. u sexy thing
7. за обучението
8. източни мъдрости
9. бисери
10. utube
11. разни
12. кафе
13. да тръгне клип
14. Законите на Мърфи
15. пътепис
16. клип
17. разВихрено
18. Иван Симеонов
19. снимки с висока резолюция
20. население
21. фото-форум
22. Юлиан Попов
23. ТДУ
24. bezplatno