За парк Острова в Пазарджик съм поствал неведнъж. Даже не знам колко точно пъти. А колко снимки имам непубликувани!
Обичам да ходя там.
А както се вижда, не само аз.
Защото всеки път е различен и с нещо ме изненадва или забавлява.
През този уикенд просто снимах - без цел и идея. Само за удоволствие.











































































"Знаеш ли колко яко ще се получи, ако се снимаме там!"
Обърнах  се и видях вече познати лица. Предложих им и аз да ги снимам.
Съгласиха се.
После ги поканих да им покажа резултата.
"Няма нужда. Нали от утре ще можем да ги видим във Фейсбук!" - подметна със смях единият.


След героите се появиха и героини...


А след тях... пак веселата компания.






Това вече не е от парка.

А тоя "изрязан" камък наистина е оригинално място за портрети!!:))
Хубави снимки, Дисо!
/може ли да си копна някой пейзаж за някоя импресия?:)/

На сърничката рогцата какви са мъхести! Мнооого си я харесах :))

Може, може... :)
Тези разкривени дървета, както и веченозелените все ме "канят" да ги снимам :))

Едни такива чуканчета - като на жираф :))

и ние си имахме приказна неделя, но виж остров на свободата си нямаме, зоопарка е горе, на Аязмото
не обичам много да ги посещавам
мислех си за парадокса - остров на свободата и затворени животни и една песничка ме посети
http://vbox7.com/play:e864edbe

а си мисля, че тази година и "За зайците" е актуална, освен "Островът на неудачниците"

за разходка,за почивка, за снимки,за среща с приятли.
Веднъж попаднах там и останах много впечатлена.Беше лято и маше много цветя:)))
Приятен ден, diso !:)))

никога не бях стъпвала в Пазарджик ,макар да познавам прекрасни творци от там/Иван Есенски!!!/...

Грасът - съхранил се е идилистичният дух през годините на комерсиализация и това е толкова мило,

здравей.че, Дисо - тенкс за разходката:)))

Островът е наречен така още в началото на 20-ти век, когато е откупен от Общината за парк. Така че, името му не е отскорошна приумица.
Животните са сравнително добре гледани и някои се размножават доста успешно. Мисля си, че за някои това е шанс да оцелеят, например елените, сърните, муфлоните... С темповете, с които ги избиват на свобода, може скоро да останат само в частните развъдници и в зоопарковете.
По-странно ми е да гледам в клетките животни, които съм свикнал да виждам в дворовете на хората = кози, кокошки, зайци, патици... А много от децата са ги виждали наживо само в клетка.
Там има не само затворени животни:
http://diso.blog.bg/regionalni/2010/06/07/kysche-priroda-sred-grada.557994

Сега е доста голо и пожълтяло, но това не пречи на хората да се забавляват :))
На една от снимките се вижда и пример за интеграцията на едно от малцинствата, за което някои твърдят, че не се поддава на интегриране. Явно е възможно - ако се направи по точния начин :))

Мисля, че идеализмът и комерсиализацията не са несъвместими. Просто трябва да се намери точният баланс.

че удоволствието да снимаш доставя удоволствие на много от нас да гледаме интересни снимки. Приятно ми беше, поздравления!

Хубаво си снимал, но особено ме впечатли 4та снимка от горе надолу - огнена хала с криле от сив облак:)))

Пъстрата патица е много красива. Има я и в нашия зоопарк. Мисля, че се казва ангъч.
Привет! Чудесни слънчеви снимки!

За мен удоволствието е истинско, когато е споделено.

Умирам си да ги снимам - особено обагрени от изгрева или от залеза. После откривам невероятни фигури:))

Това е китайска дървесна патица - мандаринка. Имам и още по-детайлни снимки - невероятна красота! Ангъчът е друг вид и е застрашен.

Хареса ми една снимка, в която хората си говорят по двойки... Личи си удоволствието от хубавото време и разговора с приятели...
Поздрави за хубавите снимки!

И на мен ми е от любимите:)) Също и младежите, които се снимаха по и около скулптурите. На друга пък случайно съм хванал целуваща се двойка... Изобщо, важното е да има настроение у хората:))

ДИ, ДЕТСТВОТО МИ Е МИНАЛО ТАМ..А СЕГА Е ОЩЕ ПО ХУБАВ И ВСИЧКО ИМА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

о, сигурно е така, споделила съм лично отношение към зоопарковете, не че смятам тези животни за неудачници, може да са и късметлии)

Надявам се да става още по-хубав, Джу! И целият град да стане чист и подреден като Острова.

И на мен ми се иска това. Дано това да стане по-скоро!
А "Песен за зайците" си я обичам много:))

при вас! :)

... или поне на Острова :))

са гъщатите бели кокошчици, едни такива пухкави - само за гушкане :).
А защо го наричат Остров - заградено ли е от вода?

Защо го наричат така можеш да прочетеш, ако последваш линка в началото:)

mnogo mi xaresa i as 6te otida slet kato se pribera ot ispaniq mnogoe xybavo straxotno mestenze za odix

Само за почивка :))