Мразя смените на часовото време.
Мразя ги, откакто ги въведоха.
Като дете, мразех да отивам на градина и на училище по тъмно, мразех и да пропускам Детското, защото вечер е твърде светло и увлечен в игри, не усещах, че е станало време за "Лека нощ деца".
Като по-голям, мразех пропуснатите срещи, автобуси и влакове, както и чакането с час повече, защото съм забравил да преместя стрелките.
Сега също не обичам тези брутални атаки срещу биологичния ми часовник - трудното и късно заспиване вечер, трудното и ранно ставане сутрин, усещането за недоспиване през целия ден и сънливостта в ранния следобед...

Даже самият израз "... часово време" звучи гадно - като изцеден от болния мозък на безчувствен чиновник...

Тази година е различно. Имам си нова любов - снимането. Тя е на път да промени отношението ми към местенето на стрелките.
До скоро, за да снимам изгрева, трябваше да се измъквам направо от завивките и да бързам да не го изпусна. Вечер, на излизане от работа, виждах страхотен залез и само след минути, когато бях "на позицията", слънцето се беше скрило. Като се прибавят и облаци в събота и неделя... сещате се.
От седмица е различно. Напускам работното си място без да бързам - време има. Мога да обиколя магазините и пазара за покупки, да разгледам цветята, да пия кафе с приятел или просто да се поразходя. И пак ми остава време спокойно да се прибера и да снимам на воля.
Успяхме да идем и на Острова.
Сред  запролетяващите се градинки, окото радват заведенията, открили новия си сезон, както и познатото атракционно влакче.
Зоологическата градина вече е лицензирана - разширена и с нови животни.



Най-младият обитател - муфлончето. Родило се е през почивните дни...


... и вече е "стрела". Който гледа "животинските" канали, не може да не направи паралел с познатия тичащ гепард.









За десерт - мъ-ъ-ъничко снимки на небе и слънце.
На дисплея на фотоапарата, слънцето изглеждаше просто като звезда, но на монитора "лъснаха" и скритите ефекти - сноповете лъчи са като дъга.

И аз не обичам тая смяна на часа, но заради залезите сега.... заслужава си сънливостта:)

Да ти е усмихнат денят!

И весели и слънчеви срещи всеки ден... :)

Slanchev i usmihnat den jelaia.

Последната снимка е страхотно попадение. Дето се вика, от нищо - нещо!

Най- подходящото време за снимки е сутрин макс до 11 часа... после чак следобяд към 5.
Весел ден- нали е 1 април:)))

Весели и на теб!

И аз на теб:))

През другото време мога и да поработя:))

Честит празник на хумора и шегата, Diso! Снимките са прекрасни!
Поздрави и усмивки:)))) Последната, залезът на Слънцето може да се види по най- различни начини, невероятно настроение има в нея, буди усещане за всемирност!

Пожелавам ти много поводи за веселба!

Снимката на изгрева е фантастична! Това съвсем не е първоаприлска!:)))

красиви са и двете със слънца, онази с пъстролъчото цвете, и другата дето се е заплело в косите на върбата

Изобщо не е първоаприлска...:))
Съвсем истинска си е:)

... от друга позиция, от друг ъгъл... няма да чакаме до октомври, я! Ако тогава се случи облачно?
Благодаря ти!
Успех!

в случая омразата и любовта:)
пък съмъртайма си има и плюсчета, сам си го казал:)
хубави са ти снимките:) особено последната - кръст или звезда...красота е:)
Хубави празнични дни!

С пожелание за здраве,
благополучие и
светли Великденски празници!
Нека има мир и любов в сърцата ни!

ДИ, ВЪРВЯ СИ АЗ ПРИЯТЕЛЮ ИЗ НАШИЯ ГРАД И СИ КАЗВАМ...ОТКЪДЕ ЛИ ЩЕ ВИДЯ ЕДНО МОМЧЕ СНИМАЩО В ЗАХЛАС...
И ЩЕ ТЕ ПОЗНАЯ ПРИЯТЕЛЮ И ЩЕ ТИ КАЖА ЗДРАВЕЙ...ПРЕКРАСЕН СИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Добра е и преоценката ти!:)
От дете си обичам дългите дни с мноооооооого светлина!:) Не че в красивите нощи няма магия! Просто ноемврийските са невероятно дълги /най-неприятното време от годината за мен/!
Последната снимка е красива небесна фантазия с невероятен слънчев привкус!
Вече прескочихме равноденствието и вървим към най-хубавото време, когато след работа денят продължава още дълго!
Приятни емоции ти жилая!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Да бъде светлина за повече обич и добротворство!:)

ти още по-рядко пишеш... Ще се забравим, ей!
Много са ти хубави снимките, както винаги.
Не знам дали не се запалих покрай тебе, но при всяко излизане навън (извън маршрута дом-училище, който е твърде кратък) гледам да уловя някоя красива картина с камерата на телефона. Голяма краста е!