Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2014 10:37 - Хвощ (Equisetum arvense)/Блатен хвощ Equisetum palustre L.
Автор: budha1 Категория: Други   
Прочетен: 6930 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.09.2014 10:42


Блатен хвощ Equisetum palustre L. - Този по - едър вид хвощ е отровен!                   image       image       Многогодишно растение, образуващо само един вид стъбла, зелено, високо до 60 см, обикновено с 6-10 ясно изпъкнали ребра, силно разклоне­но, като клонките са с по 5 ребра. Спороносното класче се намира на върха на стъблото, черно, тъпо, дълго 1-3 см. Листните влагалища фуниевидни, дълги до 12 мм, в горната си част малко разширени, с 6-10 зъбеца и с бял ципест.Блатният хвощ съдържа много силиций, от който се нуждае организма за да изгради здрави кости, нокти, хрущяли, коса. Силициевата киселина играе важна роля за кожата, а също така и при лечение на рани.
image                                                                                                                                                                   Хвощ (полски хвощ) – Equisetum arvense

Използваема част от билката – Стърковете от полски хвощ – Herba Equiseti.
Сем. Хвощови – EquisetaceaeПолски хвощ – Equisetum arvense
image
                                                     Описание. Полският хвощ е многогодишно тревисто растение с подземно дълго коренище. Всяка пролет израства безхлорофилно, кафяво, неразклонено стъбло, на върха на което се намира спороносно класче. След разсейването на спорите спороносното стъбло загива, а върху същото коренище се развиват летни стъбла – зелени, високи до 30 – 50 см, разклонени, членести. Стъблата и разклоненията им са надлъжно набраздени, твърди, грапави, жилави и кухи. По възлите им са разположени листата – люспести, 6 – 12 на брой, сраснали в ръкавчета.

Разпространение. У нас полски хвощ се среща по влажните и сенчести места, покрай реките, в ливадите, мочурищата и край насипите в предпланинските места с надморска височина до 1600 м.

Дрога. Стръковете от полски хвощ – Herba Equiseti.

Надземната част се събира през лятото (май – август), като се отрязват стъблата заедно с техните разклонения на разстояние 20 см от върха. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената дрога е чуплива, със зелен цвят и слабо горчив вкус. Не притежава миризма. Полският хвощ се съхранява на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържа влага до 12%. При брането на полски хвощ не трябва да се смесва с блатния хвощ или други растителни видове.

Химичен състав. Полският хвощ съдържа сапонина еквизетонин, каротин, витамин С, голямо количество силициева киселина (алкални и алкалоземни силикати – първите са разтворими, а вторите – неразтворими във вода), флавоноидите едвизетрин, лутеолин и изокверцитин, горчиви вещества, смолисти вещества, алкалоидите паустрин, никотин и еквизетин, мазнини, аконитова киселина, еквизетова киселина, оксалова киселина, дъбилни вещества, белтъци, смоли и др.

Действие и приложение. Високото съдържание на силикати и богатият състав на билката определят разностранното й действие и приложение. Силициевата киселина, разтваряйки се във водата, образува соли, лесно резорбираще се в стомашно-чревния канал. Тези соли са необходим компонент в жизнената дейност на различни системи, играят важна роля в метаболизма и функционалната дейност на съединителната тъкан, лигавиците, укрепват стените на кръвоносните съдове. Те са особено важни за развитието на костната тъкан. В урината силициевите съединения образуват защитни колоиди, препятсващи кристализацията на минералните компоненти, като по този начин пречат на образуването на бъбречни камъни.

Билката и препаратите от нея притежават силно изразено диуретично действие. Предизвикват усилена дейност на сърцето и засилване на кръвообръщението, при което отделителната работа на бъбреците се подобрява. Антимикробното и противовъзпалително действие на полския хвощ се дължи на 5-гликозид-лутеолина. Това обуславя приложението му при възпаление на пикочните пътища, камъни в бъбреците и пикочния мехур, отоци от сърдечен или бъбречен произход (при остър нефрит са противопоказни, тъй като силно дразнят бъбреците). Те повишават обмяната на веществата и се прилагат с успех при заболявания на жлезите с вътрешна секреция и особено в периода на климакса, при отоци на краката от нарушена обмяна и др.). Засилват устойчивостта на съединителната тъкан, на което се дължи приложението им при ревматични заболявания, хроничен полиартрит, артроза, белодробна и костна туберкулоза, болестни процеси на кожата и кожните образувания (косопад), счупвания на костите и др. Подчертано е кръвоспиращото действие на полския хвощ при кръвохрачене, маточни кръвотечения и хемороиди. Благоприятен е ефектът и при астма. Билката участва в състава на противоастматичните и пикочогонните чайове. Установено е и противогнилостно действие. Експериментално е доказано, че полският хвощ оказва дезинтоксикационно действие, като способства за изхвърлянето на оловото от организма.

Народната медицина препоръчва полски хвощ още и при албумин, ишиас, подагра, хематурия, кръвно налягане, стомашни болки, напикаване, атеросклероза, белодробен кръвоизлив, разширени вени, екземи, бяло течение, трудно зарастващи рани (прах от стрит полски хвощ), възпаление на гърлото (гаргара) и др.

Начин на употреба. Полски хвощ се прилага вътрешно под формата на отвара. Две супени лъжици наситнени стръкове от полски хвощ се заливат с 400 мл кипяща вода. Вари се 3 мин и се оставя да кисне 1 час. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 120 мл след хранене. При лечение на маточни и хемороидални кръвотечения дозата може да се увеличи до 2 пъти. Отвара за фрикции на косата (сутрин и вечер) се приготвя при същото съотношение, но се вари в продължение на 10 мин. Полски хвощ се прилага външно и под форма на лапи от смачкани свежи стръкове (екземи, разширени вени, костна туберкулоза) или като отвара за бани и промивки (трудно зарастващи рани, бяло течение и др.).                                     image                                                                              Билките  на  Мария Требен                                                                                  Наричан е от народа още прешлица, чистеща билка, лисича опашка, котешка опашка, кравешка смърт. В ранна пролет от растящия на широко и дълбоко основен корен покарват първо плодоносните, носещи спорите, оцветените кафеникаво, плодни стъбла. Едва по-късно се появяват зелените, до 40 см високи, летни перести листа, които наподобяват малки, разпределени равномерно, елхички. Прешлицата се среща по ниви, железопътни насипи и откоси. Най-лековита е растящата по чисто глинести почви прешлица. Тя съдържа, в зависимост от местонахождението си, от 3 до 16 % силициева киселина, която предизвиква особено добро лековито действие. Естествено трябва да се избягва прешлицата от химически наторявани полета.
Хвощът с много фините клончета, наричан от някои фин хвощ, се среща предимно в гората и по горските окрайнини. Той също е лековит.
В народната медицина пастор Кнайп възвръща на хвоща предишната му значимост. Той го нарича "единствен незаменим и неоценим" при кървения, повръщане на кръв, оплаквания в мехура и бъбреците, камъни и пясък. "При стари увреждания," - казва той, "при рани, причиняващи гангрена, дори при ракоподобни язви, та даже и при гниене на костта, хвощът върши страшно добра работа: той промива, разтваря и същевременно изгаря увреденото. Често пъти влажната, топла билка се увива в мокри кърпи и се налага върху болното място."
Швейцарският пастор Кюнцле казва, че всички хора от определена възраст нататък би трябвало да имат чаша чай от хвощ за постоянна ежедневна напитка: всички ревматични, подагрични и нервни болки щели да изчезнат и човек щял да има здрав заник на живота. Той разказва, че един 86-годишен мъж се избавил с помощта на парни бани от ужасно страдание, причинено от образуването на камъни и живял още дълги години. Той казва и следното: "Когато се поема вътрешно като чай, хвощът лекува за кратко време, даже почти мигновено, и най-силните кръвотечения и повръщане на кръв."
При болезнени заболявания на мехура и спазматични болки няма по-добро средство от запарка на отвара от хвощ, чиито пари човек трябва, загърнат в хавлия, да остави да действуват 10 минути върху мехура му. Повторена няколко пъти, тази процедура довежда бързо до отзвучаване на страданието. Стари хора, които изведнъж не могат да уринират и се гърчат от ужасни болки, тъй като урината не се отделя въобще или само няколко капки изтичат, се избавят от болките си с помощта на тези горещи пари, без да е необходимо лекар да изтегля урината с маркуч.
При пясък в бъбреците и камъни в бъбреците и мехура се правят горещи бани на половината тяло с хвощ, при това се пие на глътки топъл чай от него, като урината се задържа, за да излезе накрая под налягане. Най-вече по този начин се отделят камъни. По повод тези указания съм получавала писма, които само потвърждават горното: Това приложение довежда до отделяне на камъни в бъбреците, съответните хора се чувствуват добре и нямат никакви оплаквания.
Хвощът е помогнал в редица случаи, в които други водоотделящи средства често пъти нямат успех, като например при водонатрупвания в перикардия, в плеврата или при бъбречни смущения след скарлатина и други тежки инфекциозни болести с нарушено водоотделяне. Следователно той е чудесно средство както за вътрешна, така и за външна употреба за цялостната бъбречна и мехурна система.
При възпаления и загноявания на бъбречните легенчета една-единствена баня на половината тяло с хвощ върши чудеса. Взима се, т.е. само за външна употреба, високия с дебели колкото пръст дръжки хвощ от блатисти ливади и планински пасища, който при тези случаи моментално помага. Той може да се употребява само за бани на половината тяло. За чай за вътрешна употреба се взима само набраната от ниви, полски пътища и горски окрайнини билка.
След тежко раждане у младите майки се появяват понякога смущения в зрението, което сигурно се дължи на това, че от раждането на детето пострадват бъбреците на майката. Бани на половината тяло с хвощ допринасят отвън за оросяване на бъбреците, което изтегля от очите натиска им, така че смущенията в зрението постепенно изчезват.
Големият немски хидролечител доктор Боон въздава на растението най-висока похвала: "От една страна хвощът е средство против кръвотечения, а от друга - и то в още по-голяма степен - бъбречно средство. След употребата на запарен чай от хвощ се отделя леко тъмна, обилна урина. При водянка той е бързодействащо средство." Ако няма друго по-добро отводняващо средство, тогава всички останали билкови чайове се спират и в продължение на четири-пет (при много упорити случаи до шест) дни се пият от пет до шест чаши чай от хвощ, но само на глътки, разпределени през целия ден. Опитът сочи, че в повечето случаи водата изтича.
При сърбящи кожни обриви, даже и да са с корички, гнойни или със струпеи, помагат промивки и компреси с отвара от хвощ. Промивките и баните с хвощ помагат и при гнойни възпаления на ноктите, отворени ходила, наяждане на костта, стари дълбаещи рани, ракоподобни язви, циреи на петата, фистули, лишеи по брадата и други лишеи, и при кожна туберкулоза. Попарената билка, загъната топла в кърпи, може и да се налага. При болезнени хемороиди и хемороидни буци се налага каша от прясна билка, приготвена по следния начин: Пресен хвощ се измива и върху дървена дъска се стрива хубаво, докато се получи каша. При продължителни кръвотечения от носа се слага компрес от изстинала отвара от хвощ. Като кръвоспиращо средство той помага при кървения от белите дробове, матката, хемороиди и стомаха. Тук естествено са необходими по-силни отвари. На чаша (1/4 литър) се взима обикновено една препълнена чаена лъжичка билки, при случаи на кръвотечение - две до три препълнени лъжички. В комбинация с великденче хвощът е добро средство за предпазване от артериосклероза и отслабване на паметта, поради кръвопречистващата му сила. Той може да се нарече "най-добро профилактично средство против рак".
Като много ефикасно средство против изпотяване на краката искам да ви препоръчам тинктура от хвощ (виж "видове приложения и рецепти"). Добре измитите и подсушени крака се разтриват с тази тинктура. Освен това обаче трябва сутрин на гладно, половин час преди закуска, да се изпива чаша чай от хвощ. Добре помагат също така и бани на краката с хвощ (виж "видове приложения и рецепти "). При пърхот косата се мие ежедневно с отвара от хвощ и след това се масажира с дървено масло. Така пърхотът изчезва много бързо.
При напикаване помага смес от хвощ и жълт кантарион. Те се попарват и през деня се изпиват една-две чаши чай от тях. а вечер се яде сухо ядене. Хвощът се препоръчва и за гаргари при възпаление на сливиците, възпаления на лигавицата на устата, гниене на зъбите, кървене или възпаление на венците, фистули и полипи по небцето и гърлото. При бяло течение у жените трябва да се правят бани на половината тяло с хвощ.
Не бива да се забравя, че хвощът е едно от най-добрите средства за лечение на белите дробове както при хроничен бронхит, така също и при белодробна туберкулоза. При редовна употреба на чай се постига, благодарение снабдяването със силициева киселина, излекуване на туберкулозен бял дроб, а също и отстраняване на общата отпадналост при съществуващо белодробно заболяване. Според австрийския ботаник Рихард Вилфорт нови резултати от изследвания дават основание да се предполага, че при по-продължителна употреба на чай от хвощ злокачествени язви (тумори) биват възпрепятствувани в растежа им и накрая разграждани. Дори полипи в корема или ануса, а и възпаления на слузестата торбичка, биват преборвани по този начин. За подпомагане се прилагат и в двата случая запарващи компреси и бани на половината тяло с хвощ. Запарващите компреси помагат и при спазматични стомашни оплаквания, чернодробни и жлъчни кризи и при болезнени затлачвания, които с натиска си нагоре влошават сърдечната дейност.
От собствен опит зная, че дори и най-тежките увреждания на интервертебралния хрущял често пъти изчезват много бързо с помощта на бани на половината тяло с хвощ в случай, че не са възникнали от притискане на нерв. Рентгеновите снимки показват изхабен от възрастта прешлен, което обаче не е основание за примиряване с болките. Натискът от нарушени бъбреци, който както сочи опитът, отива нагоре, се установява в повърхностно минаващите по дължината на гръбначния стълб нерви и предизвиква тези болки. Следователно причината не е в интервертебралните хрущяли, а в натиска от бъбрека върху открити нерви. Баня на половината тяло с хвощ премахва веднага, благодарение на дълбокото си действие върху бъбреците, натиска им нагоре.
Големият невролог доктор Вагнер-Яурег казва в статиите си: "Две трети от нервноболните не биха стигали до лудниците, ако бъбреците им бяха здрави." Оттогава насам съм посъветвала много нещастници, които поради смущения в бъбреците страдаха от депресии, халюцинации и пристъпи на лудост, да взимат бани на половината тяло с хвощ и по този начин ги предпазих от психиатрията. Тук, наред с копривата и белия равнец трябва вътрешно да се пие и чай от хвощ - по една чаша сутрин и вечер.
При тежки бъбречни смущения с всичките съпътствуващи ги явления за баните на половината тяло трябва да се използува пресен хвощ. Най-добре е, както вече бе споменато, да се взима високият хвощ от блатистите ливади. За една баня е нужна 5-литрова кофа, пълна с билки (виж "видове приложения и рецепти" и "Бани на половината тяло" в "Обща част"). При банята на половината тяло бъбреците трябва са под водата. Продължителност на банята - 20 минути! След това човек не се подсушава, а както е мокър, се загъва в хавлия и ляга един час в леглото, за да се задуши тялото допълнително, и след това си облича суха пижама. Банята може да се притопли и използува още два пъти.

ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ И РЕЦЕПТИ

Запарка на чай: Една препълнена чаена лъжичка хвощ се попарва с 1/4 литър вода.
Запарващ компрес: Две препълнени шепи хвощ се сипват в цедка и тя се държи над вряща вода. Когато билката стане гореща и омекне, тя се завива в ленена кърпа и се поставя върху болното място. Отгоре трябва непременно да се завие, за да не излиза топлината. Оставя се да действува няколко часа или цяла нощ.
Бани на половината тяло: 100 г хвощ се накисват в студена вода и се оставят да пренощуват. Не следващия ден се слагат да заврат и се прибавят към водата за банята. Продължителност на банята - 20 минути. Без да се подсушава, човек се загъва в хавлия и ляга един час в леглото. Водата във ваната трябва да е над бъбреците.
Тинктура: 10 г пресен хвощ се слага в 50 г чиста житна ракия. Държи са 14 дни на слънце или топло място. Всеки ден шишето се разклаща!
Компрес със каша: Пресен хвощ се измива добре и върху дървена дъска се стрива до каша.                                                                                                             История

Хвощът е примитивно растение, което произхожда от огромните дървета, които растели в Палеозойската епоха (преди 600-375 милиона години) и са продукт на Каменовъгления период (преди 270 милиона години). Сега те са нашия източник на въглищни пластове.

Неговото високо съдържание на кварц (силициев диоксид) го прави абразивен, също и като лекарство, и отдавна се използва от много култури за полиране на метал и дърво. Тази негова употреба е отразена в популярните му наименования, бил връзван за опашките на добитъка, за да им помогне срещу рояците насекоми.

Хвощът отдавна се използва за лечение на рани, както е посочено от английския билкар Джон Джерард през 1597, който цитирал Диоскоридис и Плиний.

Древните гърци използвали растението за лекуване на рани, но днес на него се гледа, от много хора, като на един досаден плевел.

Смятал се е като средство за гонорея, тъй като намалявал парещото уриниране, което съпровожда това заболяване.

По-старите билкари препоръчват използването му като кръвоспиращо средство на външни рани.

Диворастящо растение из цяла Северна Америка, хвощът е ефективен диуретик, използван от индианците. Някои племена използвали разтвор, направен чрез кипване на хвощови стъбла, за промивки на рани. Те също третирали отровните опарвания чрез измиване на засегнатите места със смес от стрит хвощ и вода.

Основни действия

астрингент
противовъзпалително
леко диуретично
спира кървенето
лекува тъканите
Ключови компоненти

големи количества силициева киселина и силикати (около 15%)
флавоноиди
фенолни киселини
алкалоиди (включително никотин)
стероли и фитостероли
сапонини
горчиви агенти
минерали (калий, манган, магнезий, калций, хром, желязо, фосфор и селен)
танини


Лечебни части
Стерилизираните стръкове

Силициевата киселина и силикатите подпомагат възстановяването на съединителната тъкан.

Въпреки че не е добре изследван, хвощът съдържа отровно вещество, наречено тиаминаза, което предизвиква симптомите на токсичност при животните и хората, включително причинява дефицит на витамин В1 и дълготрайно увреждане на черния дроб.

Хвощът е популярен източник на допълнителен силициев двуокис, който стимулира растежа на костите и образуването на колаген. По-известен е като "лепило", което скрепва съединителната тъкан.

Използвани лечебни средства

Отварата, добавена към ваната, е полезна при бавно-оздравяващи навяхвания, фрактури, някои кожни заболявания, включително екзема. Тя може също да се взема и вътрешно при тежка менструация, кожни заболявания като акне и екзема, язви на стомаха, възпаления на пикочните пътища и простатата, белодробни заболявания.

Хвощът не трябва да се консумира необработен или в суров вид, не само защото тялото не може да го усвои в този вид, но и тъй като може да унищожи витамин В1 в организма. Затова, накиснете хвоща в гореща вода, най-малко за три часа, за да извлечете основните съставки преди да го пиете. Този разтвор може да се приема в рамките на деня, за не повече от три дни.

Капсулите на прах се използват за удобство.

Лапите, приготвени от смлян на прах хвощ с вода, до образуване на паста, се прилагат при язви на краката, рани, наранявания и подути от измръзване места.

Вода за уста и гаргари се приготвят от разредени отвари и се използват за инфекции в устата и гърлото, или за възпаления на венците.

Сокът от втечнени стъбла е най-добрата форма на използване за пикочните пътища. За кръвотечение от носа, можете да поставите малко сок върху памучен тампон и да го вмъкнете в ноздрата. Сокът се използва и при сериозни белодробни увреждания.

Традиционната употреба

Неговата традиционна медицинска употреба е като съсирващ агент, който помага за спиране на кръвотечението от раните и носа, но също така и за намаляване кашлянето на кръв.

Неговата астрингентна способност влияе върху пикочно-половата система, доказвайки, че билката е особено ценна при състояния като кръв в урината, цистит, уретрит и заболяване на простатата.

Билката скоростно ремонтира повредената съединителна тъкан, подобрявайки нейната здравина и еластичност.

Тя се използва за лечение на ревматични и артритни състояния; гръдни болки като емфизем, дълбоко и продължително заболяване на белия дроб; хронични отоци на краката.

В Китай, изсушени стъбла се използват при студени трески и като средство за такива възпаления на очите като конюнктивит и роговични увреждания.

Тъй като растението има високо съдържание на силициев диоксид, то е ефективен диуретик и е едно от най-популярните мексикански домашни лечебни растения.                                      image  kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/07/09/enovski-bilki-polski-hvosht-staviche.361373                                                                               
 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha1
Категория: Други
Прочетен: 1227773
Постинги: 429
Коментари: 28
Гласове: 121
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031