Този постинг е продължение на "Смях по истински случаи":
http://diso.blog.bg/zabavlenie/2009/08/25/smiah-po-istinski-sluchai.385463

1. Седя си в къщи и се чудя какво да захвана само и само да не чета за изпит.    Телефонът звъни:
   - Хайде за риба! Хич не мисли да отказваш - ще ходим с един ЗАЗ, който трудно пали и ни трябват хора за бутане!
 Приех! Предложението ми се стори за предпочитане пред четенето през юни.
Даже стигнахме само с 2-3 бутания. И там - изненада - повредила ми се макарата и не може да спира влакното. Замятам, тежестта цопва във водата, а влакното продължава да се размотава и почна да се  трупа по земята. Заплете се и докато го разплета минаха 10-15 минути. Реших да извадя кукичките от водата и да метна отново.  Изненада - две куки - две риби. И като се почна ... петнадесетина. А другите - нищо.
  После се събрахме да полеем рибата с бяло винце и един се обади:
   - Каква стана тя - взехме те да буташ, а ти ни излови рибата!

2. Пак сме за риба. Двама са абсолютни новаци. Даже въдици нямат, та им събрахме "помощи". Единият мята на плувка и чат-пат вади по нещо. На другия се е паднала дънна. Само "закачки" и късане. И на мен ми скъса нервите - вместо да ловя, аз през 10-15 минути му връзвам куки и тежести. А и рибата не ще да му кълве. Започна да врънка другия да си сменят въдиците.
  След много молби, накрая се смениха. Още с първото хвърляне нашият човек успя да закачи и "плувката", а след 5 минути другият извади едно шаранче - към кило!

3. По-късно същия ден. Метнал съм плувката, а тя се държи странно - едва "почуква" съмсякаш някой дребосък лигави червея. И това непрекъснато. Предположих, че е  закачка и дръпнах. Уви, бях познал. Обаче въдицата, макар и бавно излиза. Изкарах найлонова торбичка пълна с вода и камъни. Откачих я от кукичката и изсипах съдържанието на брега.
  Изпаднаха няколко камъчета и 6! рака.

Мисля това да е едва първото продължение. Ще има и още.

В Препоръчани ти е постинга:)

Тия нещо се майтапят:))

Много ми харесаха разказчетата ти, макар и кратички...обичам когато вие мъжете разказвате забавно...смешни случки.Караш ме да се замисля,дали и аз да не се запаля по риболова...само че на кого ще ги разказвам после случките...поздрав сиси

Веселашко , много са готини рибарските истории.
Обикновено но рибаря и да му вържат ръцете пак може с двете шепи да покаже колко е било голямо окота на рибата.....
Чудесен постинг, развесели ме!!!!
Спокойна нощ!!!!

Риболовът често носи хубави емоции (или разочарования). Жалко,че напоследък почти не ходя. Но най-важното са приятелите - веселбата идва най-често от тях, а и после има на кого да се разказват и преразказват историите.
Така че, успех в риболова! :))

Риболовците са известни със склонността си да преувеличават, но ти гарантирам, че тези истории са истински! Весел ден!