По предложение на Batstefan

Batstefan е направил постинг "Смях, по истински случай" и предлага всеки, прочел материала му да поеме щафетата и да разкаже свой/и случай/и. Аз реших да приема и ето първите ми случаи:

1.   Бяхме някъде в прогимназиалните класове. Час по география. Наш съученик е пред дъската. Трябва да говори за Бразилия. Обаче не проронва и дума. Учителката опитва да му подава "сламки":
   -  Кажи първо с кого граничи страната!
   -  Ъъъ... (мълчание)
   -  С Атлантическия океан граничи на изток...
   -  Ъхъ ... (мълчание)
   -  И като граничи с него, как това влияе на икономиката на страната?
   -  Амиии ...
   -  Добре бе ... - за какво го използват този океан ... Жито ли сеят в него?
   Човекът засия:
   -  Да, да - жито сеят ... и ечемик.

2.   Този същия го изпитват по история. Темата - Древен Египет. Пак мълчи.
Учителката му помага. С доста усилия стигат до отношението към мъртвите:
   -  И така, когато някой умре, какво правели с трупа му?
   -  Амиии...
Някой тихо подсказва :"Балсамирали ги". Нашият човек подскочи радостно:
   -  Консумирали ги!

3. Гарелов още беше в "Панорама" и имаше една рубрика - ходеше по селата около Костенец и Ихтиман и питаше хората за мнението им по актуални въпроси. Този път се интересуваше от мнението им за поведението на Бил Клинтън по "аферата Люински". Ето и отговорът на една баба:
   - Е па,  он е маж - нека оди!

4. Преди да ми призоват в родната казарма често ходех за риба. Затова, като ми оставаше свободно време, се случваше да си припомням някой риболов или да си мечтая как ще ида през отпуската.
И ето, на едно учение, ми се е открила възможност да помечтая. Докато свързочникът мъкне макарата, за да се опъне кабелът, аз държа другия край. И съм се замислил как ще ми клъвне голяма риба, как ще опъне влакното и как аз ще я засека.
В този момент кабелът се опъва и аз инстинктивно "засичам". А свързочникът се просва по гръб.

няма да ги хвърлят, като умират от глад.

По онова време постоянно се промиваха мозъците ни, че извън бодливия тел на социалистическия концлагер , всичко тъне в нищета и мизерия; цари разруха и глад; вечни и непрекъснати кризи морят икономикана на капитализма.

Как тогава ще изхвърлят толкова храна на вятъра...

Но по-скоро съученичето ти не е разбирало смисъла на това, което е избъбрил.

Точно тази е причината:))
Затова избягвам да ползвам думи, на които не знам смисъла.

Те за това ли по Жан Виденово време натовариха пшеницата на кораби? За да я сеят во океана?
___________________________
Тази случка ме подсети за още една, която допълних в моя постинг.

По Жанвиденово време се направиха и по-големи щуротии, но ние да сме здрави. И да се веселим :))

СПОМНЯМ СИ БЯХ В СЕДМИ КЛАС И РЕШИХ ДА СНИМАМ ФИЛМ ЗА ЧАСА ПО ЛИТЕРАТУРА
ОТ МЕСЕЦ БЯХ В КРЪЖОКА ПО КИНОТЕХНИКА КЪМ ТНТМ В ПАЗАРДЖИК И ТОВА БЕШЕ МОЯ ПЪРВИ ФИЛМ В ДАЛЕЧНАТА 1972
КЛАСНАТА ЗАДАВАШЕ ВЪПРОСИ И КОЙТО ОТГОВАРЯШЕ АЗ ГО СНИМАХ
И ЕТО ЧЕ СТАНА ЕДИН МОЙ СЪУЧИНИК И СТОЙ И НИЩО НЕ ГОВОРИ ,НО АЗ СИ СНИМАМ
СЛЕД ДНИ КОГАТО ПРОМИХМЕ ФИЛМА И ГО ГЛЕДАХМЕ ,РЪКОВОДИТЕЛЯ НА КРЪЖОКА ВЪЗКЛИКНА
- А ТОВА МОМЧЕ МНОГО УМНО, ВИЖ КОЛКО ВРЕМЕ ГОВОРИ
АЗ СЕ ЗАСМЯХ И МУ КАЗАХ ЧЕ ПРОСТО ДЪВЧИ ДЪВКА И ДУМА НЕ ПРОМЪЛВИЛ... НО НИКОЙ НЕ МИ ПОВЯРВА
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Винаги имаш нещо хубавои да кажеш :)))