Една освежаваща разходка...
Един шарен град...
Едно зареждащо утро...
Отдавна Джулия Бел предлага да се разходя до обновената улица "Цар Симеон" - да се види новичкото, както и стари прелести като Конака. Няколко пъти ходих до там, но все се случваше красотата на сградата да е скрита зад камиони и бусове. Една сутрин реших да се разходя по-рано и...


На излизане от пазара погледнах вляво и се сетих, че още не съм показвал новата часовникова кула на Пазарджик, изградена върху основите на старата, която е била разрушена от
земетресение.


От тук започва поредната обновена улица. Сигурен съм, че мнозина са се натъжили, когато са видели повалени дърветата, покрай които са минавали, откак се помнят. Да речем, че им е дошло времето... Сигурен съм, че същите хора биха били по-тъжни, ако някой беше пострадал от откършен клон или от поднало дърво.
Само да не беше тази отвратителна червена боя, която "изпуска" и щапа както асфалта, така и всеки минал по нея.










Някогашният конак. За него ще разкажа друг път.






Накъдето и да погледна в страничните улички - все вишни.


Цяла градинка с латинки - поне 2/3 метра - само за снимки.


Младата смяна дървета.


Тротоарите вече няма да са препятствие за количките.











Разходката завърши при фонтана "Топките". Време е за работа. За съжаление не се вижда добре дъгата - започва от втората топка отляво на дясно и се издига към къщата.

Браво, Diso!!! Страхотна разходка!
Благодаря ти! Беше удоволствие!

Никога не съм ходила в Пазарджик, а от там е моята първа съквартирантка от някога! Ех, спомени, спомени... Хареса ми градът! Поздрави, Дисо!:)))

трябва да пусна някой мохабет от Пазарджик, когато беше същия и не беше:)))))

Хубави снимки и градинки с латинки - накъм квартала на бабите ми...

Аз... така, между другото...:)
Приятно е да се поразходи човек преди работа.

Никога не е късно:)

Със сигурност, много места не са същите.

А твоите снимки ...са винаги топли:))))
И хубави!!

Много ми е кеф! :)))

БИНГО, НА ЕДНА ОТ СНИМКИТЕ СИ ПОЗНАХ НЕЩО СВОЕ...БОЖЕ ТИ СИ ЖУРНАЛИСТ ОТ ОНЕЗИ ПАПАРАЦИ, ОТ КОЙТО НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЯГАШ!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Божествен миг и тишина,
нереално сякаш е това.
В гора съм, ели от красота,
ухания на девственост-треви.

Божествен миг и слънце,
огря поляна с цветя.
А те усмихват се и греят
и пеят, ела при нас,ела.

Божествен миг и звуци,
на славей в хор запя.
И сякаш цялата гора,
симфония от радост я заля.

Божествен миг и дъжд,
вали,вали, пречиства.
И свежест от билки,
здравец, главата завъртя

ДЖУЛИЯ БЕЛ

Е, не са толкова южни и цветни като твоите:))

Градска, някой ден ще дойде ред и на твоя квартал:))

Благодаря, Джу! Честит празник и на теб!
Докато снимах, имах усещането, че може и без да знам да снимам нещо твое:))

точно заради тази разходка. Невъзможно красив град! Латинките, страничната уличка и сянката, която отразява часовника))) Много бистра сянка . Въобще Бергман и всичките малки и големи холандци да се съберат, не струват колкото зеленото на едно листенце оттук... Страхотно! Благодаря ти).

Е, чак пък с холандците да се сравняваме... Все още ми се струва рано, но има време:))

колко интересно....
само преди два дни минавах през вашия град...
минах покрай острова.. и парка там...
интересна маркировка сте направили в града..
в оранжево!!!
..не знам защо, като чуя пазарджик и винаги асоциацията ми е с оранжев цвят...
дори го казах преди няколко дни, минавайки оттам...
не знам защо го свързвам с оранжевото... но явно не съм само аз!
хубав ден!!!

Маркировката е отврат - и през деня по-трудно се забелязва, а вечер - никак. Уж боята била специално за маркировка:((
Преди около месец пътувах с една жена от Пловдив, която често минавала през града със свои чуждестранни партньори от службата. Не мижели да запомнят името на града, а го наричали "оранжевия град":))

Явно доказателство си, че душата на човек пътува и в един град могат да се видят толкова забележителности от един човек, колкото друг не може да види, ако ще пет пъти да е обиколил света.

Толкова постинги и снимки за Пазарджик, а все нещо ново.

страхотна разходка. жалко, че почти нищо не познах, няма и шанс след толкова години. но пък се запознах с Пазарджик наново.

Понякога се притеснявам дали, забелязвайки дребните неща, не изпускам нещо наистина голямо...

Сигурен съм, че щевидиш и познати неща, но градът наистина се променя!

какво удоволствие беше за мен да разгледам отново уличките на едно мое любимо градче)))....и дъгата видях, а червените тротоари ..направо са уникални).

Шаренко е:))