... никак не ме кефи фактът, че си отивам от света,
не успях да мина нито Беринговия пролив, нито протока на Магелан,
между тия две дестинации тегля черта и си казвам – дано се събудя
в някой следващ живот – и врящите вулкани на Камчатка
да преобърнат планетата с главата надолу –
бездруго милиарди мъничета ходят след хляба си като клоуни – на ръце,
най-сетне толкова хора ще съберат пъзелите на гипсираните си мозъчета,
че Айфеловата кула не е световната ос, а камъчето от Колизеума,
с което счупих прозорците на учителката си по география,
беше малък космически метеорит – и нямах нищо общо с Брус Уилис
и неговата бригада откачалници за къртене на далечни астероиди,
бях смаленото гущерче, което скришно си хранех в голямото междучасие
с кроасан от лавката под издраскания ми с имена на планети ученически чин,
толкова ли е трудно да повярваш на някое малко момче,
което казва в часа на класния, че Господ е негов съученик –
и ще повтаря класа, защото не си е написал добре домашната работа,
да го оставим на мира – да огледа
граматическите си грешки в семантиките на света –
и да ревизира тъпото си отношение към учебния процес...
7 октомврий 2017 г.
гр. Варна, 18, 05 ч.
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Малко ви е чалга поезия? Ей ви от Маргит...
beduin
Emilito
Emiliana
Gondvana
Като гледам, не престава да те боли, че ти биха шута в "ХуЛите? :-)))
12:56 - hulite2
Смешен и жалък едновременно тъпоидален хисарски кретеноид!
Чу
13:29 - didigee
Чу