Привет, Стани! Интересен постинг - поставя въпроса за правата на животните...и за вегетарианството като философия и практика...
Преди години по неволя станах вегетарианка - случи се така, че за много кратко време трябваше да транжирам голямо количество месо и от миризмата му, от преумората и стреса дълго време след това не можех да погледна никакво месо и животински продукти. Щом видех месно ядене, веднага си представях страданията на някое беззащитно животно и плачех. На всяко месо гледах като на плът - и ми ставаше лошо. Постепенно започнах да си представям, че бобът го боли, като завира водата, а краставицата - като я беля и режа... Възприемах отказа си от месо като заболяване и то си беше такова - и се опитвах да го преодолея. Четири години бях вегетарианка и суровоядка – ужас! Физически може би ми беше добре – отслабнах с около 10 кг. Но психически се чувствах зле – бях лесно ранима, мълчалива и неуверена.Лесно се уморявах, лесно избухвах, често плачех. Близките ми страдаха много. Накрая се върнах към нормалния си начин на живот и сега много внимавам.
Не можем да бъдем тревопасни – иначе Господ щеше да ни даде втори стомах със съответните ензими. В същото време не трябва да убиваме безпричинно животните – тези тема е много важна, но е огромна!
Поздрави, мила Стани! Хубави предколедни емоции!

За да не води до други емоционални сривове. Каквото и да правим в тоя живот, е добре да го правим с чиста съвест, ако не - някак си да спрем. Така и с лесното ядене на животни и техните продукти от индустриализираното фермерство. Представяш ли си, че съм се питала как ги убиват и съм си вярвала, че го правят по най-щадящи начини? Но не... Този конвейер е за ада. За нашия ад. Не съм веган, такива са навиците на семейството ми и когато аз готвя, готвя каквото реша, когато не съм аз, е често месо, така са свикнали. Въпросът е, че е честно, наистина честно да се яде месо само при крайна нужда. Така, както ядат животните, а не като нас. Има нещо ужасно сбъркано в хората от много отдавна и то се крие в този въпрос според мен. Естествено, че сложен, най-сложният. Ошо, един източен проповедник казва, че не яде месо единствено по естетически съображения, именно естетически. Не го кефи да прави така, не му е красиво. защо, казва той в такъв случай да не изям сестра си, майка си, детето си? Защо... Именно такива трябва да са подбудите на рафинирания днешен варварин, а горните гледки са си за рев. Чист и неподправен, първичен рев за загубената праисторическа невинност.