Не се разбирам как
 живота си
желая да разбирам
и не обичам 
да обичам глупаво,
но иначе не мога
да обичам.
"Живя по-глупаво
и от последния прогнил,
ояден в себе си тъпак,
но някак си накрая оживя.
И тя не знае как."
Това на гроба ми да пише.

и не обичам
да обичам глупаво,
но иначе не мога
да обичам.

В кратък стих е събрана цялата душа; силна изповед! И си мисля - колко е хубаво, когато човек е единство на любов и поезия; може би точно обичта е единственият смисъл на всяка наша стъпка ...
Поздрав, с прегръдка!

благодаря ти за винаги искрените думи. Толкова трудно стават истински срещи.

постоянно като и скимне ми отрича писаниците. Сигурно нещо не и е в ред рецептата.

може. Случва се:) поницка:)

Кое? Как ми се ще някой да е чул и песента... Да, така пише - ponicka. Посетете я, ако желаете да се уверите.

А, щом рецептата е сбъркана няма да я проверявам.

Твърде много от нещо и твърде малко от друго - знам ли.

всеотдайността не е глупост.
и е рано за крайни констатации.
новия ти аватар много ми харесва, Стани.

а понякога обратното. Да ти кажа, никога не е късно за една епитафийка, И много се радвам, че ти харесва новото старо лице на блога ми :)

простичко е, за това изглежда така. Колкото и да се опитваме да вкараме в рамки обичта и да я опишем с думи, тя просто ни връхлита, ей така без обяснение, неочаквано в най-неподходящото време и винаги е достойна, свръх естествена и ..... А ние все се опитваме и опитваме да я разберем. Очарованието е в "..и някак си накрая оживя. И тя не знае как". Боже защо точно епитафия ти е хрумнало да напишеш. Звучи обричащо и замислящо. Стани, наистина аватарът е страхотен. Тази загадъчна усмивка, като Мона Лиза, красива и загадъчна. Къде е кода? Усмивки и слънчев уикенд!

Просто разумът за нищо не става освен да създава усложнения. Тъй че - глупаво и добро. А "накрая оживя" нали разбираш, че е пълно с ирония :)... Махнах временно заглавието, за да не наранява една жена, която има тежка загуба. Благодаря, радвам се, че ти харесва. Кодът го знам. Писала съм ти по този въпрос. Усмивки от мен да искаш, и забавни мутри дори.

Глупавостта не ми е чужда, както и други човешки слабости... Разбирам и самоиронията...

Радвам се. Самоиронията е жизнено необходима.

така добре не знае - да

и хубава снимка!

сигурно, когато не знаем нещо, е по-добре..затова и не го знаем. Благодаря ти. Не ми харесваше преднамереността на позата и погледа, но с декоративните филтри си дойдоха на думата :)