Наскоро попаднах на постинга  "Отбий се от пътя" на an200. Излишно е да коментирам - тя си е майстор, но той ме подтикна да приема поканата й към нас и да покажа част от моите "отбивки".  А аз често спирам, за да снимам нещо край пътя, което ме е впечатлило.

Днешният ден не беше особено подходящ, предвид наситената ни програма за деня, но "сърце майко не трае"... Сутринта бързо се топеше, под засилващите мощта си слънчеви лъчи и трябваше да бързаме. Повече от половината път успявах да сдържам поривите си да кривна от пътя, но като наближих щъркеловото гнездо в Исперихово, не можах да устоя.



И на щъркелчетата се налага да се "облекчават" - природа...
Забелязахте ли врабчетата наоколо? Тези гнезда са истински "жилищни блокове" - освен щъркелите, там са домовете и на много врабчета.
Понеже се налагаше да снимам срещу слънцето, реших да пробвам атака очи в очи с него. Май резултатът не е нищо особено...

Предишната събота минахме от там с майка ми и тя спомена, че миналото лято мълния е поразила дървото на единственото щърково семейство в нашето село и всички са загинали. "Трагедия... голяма трагедия!" заключи майка и млъкна.






Тази църква съм я снимал в движение с телефона.




















Това бяха моите "отбивки" в полето. Красиви са, но жалкото е, че това е обработваема земя - пустее. Няма и помен от ябълковите градини прославили Козарско. Сега някои стопани засаждат нови дървета, но трябва да мине време, докато се възродят старите традиции.


Стряха пълна с лястовичи гнезда - обожавам да виждам такива. И винаги се сещам за "Майчина сълза".


<sup>Тук, ако се вгледате, ще забележите едно водно конче.

Това бяха днешните ми отбивки. Утре може да добавя още снимки...</sup>

отбивай се повече:))))

А кой ще ми върши работата?

Тези зелени жита и мака в тях ми превзеха очите!
Страхотна отбивка!
А телефонът ти е невероятен!
Благодаря за подарената емоция!
Лека нощ с усмивки!:)))

ДИ, ПАЗИ ТЕЛЕФОНЧЕТО...МАГИЧЕСКО Е! А КОЗАРСКО Е МЯСТО Е ГАЛЕНО ОТ БОГ..А ХОРАТА БУДНИ...УМНИ...ЧОВЕЦИ С ГОЛЯМА БУКВА!

А ТОЛКОВА БЛИЗО ДО СЕЛОТО Е И НАЙ-КРАСИВОТО..НАЙ-ВЕЛИЧЕСТВЕНОТО...ЖРЕБИЧКО-БЪЛГАРСКИЯ ОЛИМП


ГОРЕ НА ВЪРХА ...ТОЛКОВА НАВИСОКО ЧЕ СЯКАШ ДОКОСВАШ НЕБЕТО А ГЛЕДКАТА ОТ ТАМ НЕВИЖДАНА НИКЪДЕ ДРУГАДЕ И СЯКАШ ПОЛИТАШ..ПОЛИТАШ!


СОФИЯНЦИ ГО НАДУШИХА И ИЗКУПИХА КАМЕННИТЕ СТОГОДИШНИ БАЛКАНСКИ КЪЩИ И СЕГА ТАМ Е ЛУКС И ИСТОРИЯ !

И ЗНАЕШ ПОСТИНГА ЩЕ ГО ИСКАМ ЗА ПАЗАРДЖИК И ПАЗАРДЖИШКО...НЯМА КАК!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Село Козарско е разположено на двата бряга на красивата рекичка Луда, която извира близо до село Жребичко. В района има ценни билки, както и шипки, къпини и дренки. В селото има земеделска производителна кооперация, оранжерия (60 дка) за целогодишно производство на краставици, опитна станция по тютюна (300 дка), два дървообработващи цеха, цех за козметика и мандра, които осигуряват работа на по-голямата част от трудоспособното население на селото. Друга част от местните хора работят в заводите в близките градове Брацигово и Пещера, като пътуват ежедневно. Инфраструктурата на селото е добре развита - главните улици са асфалтирани; започна изграждането на канализация; осигурено е редовното питейно водоснабдяване от сондаж под Брацигово и от източник под Жребичко; в селото има няколко модерни магазина за хранителни стоки, два ресторанта и четири бара.Повечето от дворовете се поливат с вода от реката, която се доставя чрез система от тръбопроводи и вади. Преобладават новите и добре уредени къщи. Телефонната централа е автоматична. Приемат се две кабелни телевизии. Много семейства имат сателитни антени. Отскоро е осигурена и точка за безжичен Интернет. Тукашните хора са будни, с кротък нрав и трудолюбиви. Селото е дало доста голям брой висшисти - лекари, агрономи, учители и др. Първият козарчин с докторска научна степен е Иван Илиев Симеонов (1950) - преподавател по български фолклор и литература, който е автор на десет книги и на над 120 научни и публицистични статии. В момента той преподава в Тараклийския държавен университет - Република Молдова.

История [редактиране]
В историята на селото най-видно място намира 175-годишното училище „Васил Априлов“. Селото е създадено много отдавна, през XV век, от един скитащ козар който намира убежише под една скала, която е била на терирорията на днешното село,там той се устройва със своите кози и създава селото и неговото име. По време на Априлското въстание (1876) козарчани се преместват в Брацигово, където участват в отбраната на Брациговския въстанически пункт. След като се връщат в селото, виждат, че турците са го били опожарили напълно. Това е отбелязано от Константин Иречек, който минава през него в началото на 80-те години на XIX в. на път от Кричим за Пещера.

Благодаря! Този път беше с фотоапарата:)

Просто отсъстван и двата дни. Надявам се сега да имам повече време за това!
Благодаря ти за допълненията!

Снимките и поясненията, както винаги, са чудесни. Маковете са разкошни - вече на десктопа ми...

Радвам се, че са ти харесали. Хубава седмица и на теб!

Поздравления, Дисо!

мигове с отбивки ти пожелавам, diso :)

Прекрасно е!)

Благодаря!

Благодаря! Аз и сега се отбивам, за да разгледам нещо или да го снимам. Просто не съм публикувал повечето неща:)

Радвам се, че ти е харесало. И от теб много се уча:))
Дано да съм се понаучил!

И ти и an200 по много красив начин криввате от пътя! ;-)

Ами, кривни и ти!