Човек винаги има планове и винаги се намира кой му да ги промени. Понякога и една дума или жест са достатъчни.
Денят се очертаваше съвсем обикновен - обичайната за сезона работа, обичайното слънце, бързащо да посгрее, преди вятърът да докара обичайните за сезона облаци, бързащи да се отърват от влагата. 
Подготвих градината за оране.
Уговорих се с орача.
Обядвах.
Пих кафе.
Щракнах няколко снимки на цветята.
Настройвах се за следобедната работа, когато баба се обади:
- Ти си работи! Пък аз ще дремна и после започвам да прекопавам градинката. Много са ти хубави цветята, но е срамота от хората с тази трева около тях.

О, не!
Само това - не!
Пред очите ми изникнаха спомени от предишни години - купчините трева, изгаряна от слънцето, а в тях - десетки лалета, зюмбюли, нарциси и минзухари - листа, пъпки и даже луковици - и те - жертви на мотиката и на слънчевите лъчи... Не трябва да го допускам!
И се захванах с плевене и разкопаване на цветната градина...
С изненада открих колко много малчовци са поникнали. Със сигурност биха станали жертва на мотиката, а сега получиха шанс да пораснат - десетки, ако не и стотици.
Докато работех, си мислех разни неща и неволно ми дойде асоциация с Happy tree friends - онези анимации. Който ги е гледал, вероятно вече е направил връзката, а за тези, който не са, ще дам пример: Теният герой - аналог на супермен - вижда жертва на насилие, окована във вериги на жп-линия, а влакът приближава. О, ужас! Героят веднага долита и с джедайския си меч разсича оковите. После отлита да спасява други. А спасеният... помислихте, че си тръгва ли? Не-е-е, разпада се - и той е разсечен, покрай веригите.
Така се получава напоследък и с много от моите китки - падат жертва на Бабината мотика, покрай тревата...
Е, спасих ги... засега, а и нашата баба си позапази сили за други по-важни миси в градината, защото все не я свърта на едно място и не търпи да бездейства.























*
*
*
Тази история започнах да я разказвам преди около два месеца, но едва сега успя да излези от черновите. После направих страшно много снимки на пролетни цветя, но май са безвъзвратно изчезнали с флашката ми.
Важното е, че поне луковиците са в земята и се надявам догодина да снимам още и още.

Виж кави са красиви!:)
С плевелите човек трябва да се бори овреме!
Цветен ден, Дисо!:))

Когато човек обича цветята,прави хубиви градинки.Успех!

Макар че и плевелите са живинки:)

Хубав ден и на теб!

Спасил си и цветята и баба си!
На това слънце никой не оцелява!
Красив двор! Привет!
И аз като скубя бурените гледам да не нараня другите растения! И те си растат свободно. Само досадните бурени, дето задушават всичко около тях , само тях скубя! Щото са като в обществото!

и си те представих сред цветята! :))) Хубави цветя, харесах игликата много! :)

Поздрави!

МОЯ ЛЮБИМ АНДЕРСЕН..И С ЦВЕТЯТА ГОВОРИ И С ПТИЦИТЕ...ЕДИН МАЛЪК ПРЕКРАСЕН СВЯТ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Не че имам много време за блога, но....за красивото бих намерила :)

Понякога и мързелът е полезен.:)

Тя просто пее в поста ти!
Написал си с действията си есе "За разликата между плевенето и разкопаването"!:)
Честит празник!
Сърдечни радости с приятели!
Ведра вечер ти желая!:)

И... отива ли ми сред цветята?

Сигурен съм:))

Как съм изпуснала тези красиви цветя!!!! :)))) Дори ми се доплака за момент, защото лалетата от първата снимка - викахме им навремето диви лалета, та те бяха основния "враг" на татко в лозето му..... :)). Милия, не можеше ни да го отрине, ни да го извърже, ни да го пръска..... все в лалета се препъваше:))).... така и не можа да се справи с тях - сече ги сече, но те все си цъфтяха и ставаха повече и повече. Е, сега татко го няма..... а твоята снимка ме върна в онези щастливи години, когато му се смеех как се бори с цветята....

"cchery - Аз май трябва по-често да идвам в блога ти :)))"
И аз май трябва да влизам по-често в блога си:))
Да, тези лалета напомнят "дивите", но с малка разлика - виж листата. Водят се "листнодекоративни". А такива "диви" баба ми имаше в градинката си - първи цъфтяха. Но най-много ми напомня за нея второто - шареното.

@@@@@@@@@@@@@@

Благодаря, tili!