Събуждам се.
Още не съм отворил очи, но вече усещам, че е време за ставане.
Не бързам. Ежедневието няма да избяга.
Ще стана, ще си плисна малко вода и... на компютъра.
О-о-опс! Нещо... май утрото ще се окаже различно. Сещам се, че съм на село, а тук няма компютър и... отново заспивам.
Новият сън се оказва кратък, но пък също толкова отморителен.
Пак се сещам за компютъра - явно липсата му е причина да се наспя така добре, както не се случвало от поне седмица. Другата причина се нарича "телевизия" - няма кабелна, а телевизорът е поне на трийсетина години и лови само "Първа" и "Втора", с мъглива картина и пращящ звук.
А! - за малко да забравя - чашата страхотно Мерло и пукащото в печката дърво.

Излизам навън и ме грабва розавината по облаците на запад.
Как можах да забравя фотоапарата!
Пак ще ме спасява Вярното телефонче.



Това розово-оранжево ме подсеща, че на изток слънцето също се измъква изпод завивката си от облаци.



Ако не знаете какво ще рече "гледат се като котараци" - ето това е!


Май на Слънчо още не му се става - пак се мушна под облачния си юрган.
Докато се чудя към кое кафе да поема, някъде отстрани долавям двъжение. Обръщам се. Едър силует тежко, но грациозно преминава над покривите.
Първият щъркел!
Най-близкото плодно дръвче е една вишня, на крачки от мен.
След минута тя е окичена с мартеници, а за мен свършва притеснението да ги пазя да не си "топват" от супата ми.

После - закуска, кафе и много работа. Толкова, че за малко да забравя да снимам градинката...


























... и първите кайсиеви цветове.

Време е за тръгване. Уморено от целодневното греене, слънцето бърза да се си метне облачната завивка.




И аз си пътувам към моето легло.
Изведнъж... поглеждам в огледалото, бързо отбивам и спирам.
Излизам от колата.


Тук наистина ми трябва фотоапарат!
Телефончето е почти безсилно да улови двата щъркела на границата между съвеещата угар и зеленината на житото. Само на петдесетина метра са, но се виждат като две бели точки.





Вече съм в града. Червеното на светофара ми дава последна възможност за снимане и ме подканя да прибирам телефончето.

Време е за сън.

РОДИ СЕ ПРИКАЗКА....СТРАХОТИЯ... ОБИЧНО И ЛЮБИМО МОМЧЕ!


Там въздуха е толкоз ароматен,
на билки, на треви ухае.
Там петли в симфония от радост,
възвестяват идването на деня.

Там небето е прозрачно синьо,
безкрайно и сякаш е до теб.
А звездите вечер са огромни
и ти сред тях в космос летиш.

Там ти не можеш да отидеш,
със слава, с пари дори да купиш.
За да го видиш, трябва да умреш,
да се родиш отново, дете да останеш.

07.06.07.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

Прекрасно!
Цветенцата и слънцето, и спокойствието. И аз ходих на село, но при нас до миналата неделя си имаше сняг, та само са наболи нарцисите и зюмбюлите... няма цветове.
А за времето без компютър... да ти кажа- на мен ми действа много добре, почивам си пълноценно.

Ти се появи на един от най- хубавия празници- Цветница!
Щастие и късмет за теб и твоето семейство!
Бъди благословен! И с телефончето, снимките носят пролетно настроение..Въздействащи и хубави :)))Като живи са цветята:))Браво!

Ей, липсваш ни...
Красиви цветенца. И аз вчера видях щъркел, на мен пък ми свърши батерията, докато се опитвах с вариото да го доближа. Кутсуз... :)))))))
Честита Цветница! Да има всеки ден слънце, топлина и цветя в живота ти!

Пролетно време от планината се спускат едни аромати - на акация и на липа...

Историята - също. Тогава снимах и една пъпка на зюмбюл, а в събота беше напълно разцъфнал.

Носиш страхотно настроение:))

отново ме очароваш с прекрасните снимки))..и аз ходих на гости на родителите си...но за жалост снимките които направих не са много подходящи за Цветница....ще ги постна..но не искам да развалям празника!Весел Празник на теб)

И моят има варио, но с тази слаба камерка, снимките ми стават ужасни на приближение.

Постни ги, когато сметнеш за подходящо! Важното е, че имаш какво да кажеш с тях:)

Ох, ама аз бях на риболов, с фотоапарата... Нащраках сума ти цветенца, листенца, коприви и накрая за щъркела - ядец...

а после - нямало за щъркела:))
Аз и коприва и тревички щракнах. И една грамадна жаба:)

Браво за жабата! :)))) А аз при толкова жаби, нито една не успях да щракна. Само едно рибе, случайно закачило се на въдичката ми...
Хубава седмица ти желая, приятелю!

Хубава и на теб!

Моите са на балкона и не цъфнаха - наесен ще пренеса луковиците на място, където ще им е добре.
А тази сутрин, като пътувах по Сливница към работата, видях изгряващото зад облаците Слънце и един издигащ се над гледката самолет - но нямах възможност за снимам...
Хубави и изпълнени с красота празници!

Стархотни снимки на цветя си направил.

така се бях затъжила за твоите цветни постинги ...
упс, няма да те критикувам пак
но по-често го прави де ...

Преди това 2 години не успявах да се справя:((

При тези възможности на телефона - толкова:))

Обещавам!
А критики приемам:))

Ех, чак ми стана мъчно, че нямам такива красиви минзухари.:( Разкошни са, браво.:))

И аз вече ги нямам - прецъфтяха:))

Привет!

Благодаря ти!

,,Слънцето се измъква изпод завивката от облаци,,. Много удачно изречено.Поздрави!

Нали си е вярно телефончето...

радвам се, че се отби:))

Здравей,май позабравихме да идваме тук......много работа по нивята ;)))С разните ферми се пощурихме,а тук си е по-красиво и уютно:)До скоро:)))*

Ама и там колко китки отгледахме...:))

Показал си ни по един непринуден, толкова земен начин посрещането на пролетта!
Ти и телефонът ти в комбина сте повече от чудесни! Когато си го носиш отвътре усета за пролет, всичко ти помага да го предадеш с вдъхновение! Направо не мога да повярвам, че това са снимки правени с телефон! Изумителни са с естествената красота, свежест и магия на природата - вълшебница!
А имаше ли мускулна треска след трудовия ден?:) Аз, след първото пролетно почистване и прекопаване на дворчето ни, едва се добрах до леглото, но удовлетворението ми беше неописуемо!
Благодаря за този толкова мил пролетния постинг!
Усмихвам се, и пак, и пак, и пак!:)))
Сърдечен поздрав ти изпращам, заедно с настроението, което ме е обхванало от известно време и което се надявам да не ме напуска!
Хубави пролетни емоции ти желая!:)))

още не съм имал особено силна мускулна треска, защото се занимавах основно с резитби, но се сдобих с пришки(превърнали се после в мазоли) и с много трънчета в ръцете (от малините) - да имам да си ги вадя за цялата седмица:))
На мен също ми е пролетно и ми се върна желанието за писане и обикаляне из блога.
Благодаря ти за всичките мили думи! Надявам се да продължа с настроението.

си онази китка със сините минзухарчета :). Как приятно ухае на пролет в блога ти :).