Беше ден като много други – есенен, мрачен, учебен. Няма начин да си спомня как е минал денят ми и какво се е случило. Даже пленумът на ЦК на БКП не беше нещо, за което да се вълнува особено човек – щяха да гласуват нещо, решено предварително и после да ни спуснат за изучаване „мъдрите насоки” на другаря Живков.
Предполагам, че съм бил следобедна смяна в училището, щом не съм разбрал за събитието още през деня. Това, което истински ме вълнуваше, трябваше да се случи вечерта – една лекция в Младежкия дом. Темата беше за възможностите за съществуване на други форми на живот, освен познатите ни, а лекторът – Кубрат Томов.
Така, в очакване, преминаха часовете и към 6 или 7 часа вечерта тръгнахме с няколко съученици към центъра на града. Истинската новина вече е била факт, но никой не е сметнал за нужно да ни информира. Вечерта си беше направо студена – нормална есенна вечер. Залата – топла и пълна. Лекторът, с уникалната си визия, най-убедителното доказателство за съществуването на извънземни. Лекцията – интересна. Даже да не бяха се случили събитията в София, щях да запомня деня (не непременно датата) със случилото се в Младежкия дом.
Като се прибирах към къщи, беше започнало да прехвърча сняг – слаб, немощен, така и не натрупа.
Още при влизането ми през входната врата, баща ми ме информира за случилото се и седнахме с него пред телевизора. Баща е човекът, който разпали интереса ми към политиката от малък и с него винаги сме обсъждали случващото се по света и у нас. Самата новина за оттеглянето на Тодор Живков от партийния пост беше значителна и макар да я представяха като нещо в реда на нещата и в „духа на преустройството”, имаше нещо, което ми направи впечатление как изглеждаше той. Имаше вид на „припикано мушкато” и имаше една обреченост в погледа му, която издаваше, че събитията съвсем не са резултат от негов личен избор.
Другата голяма новина на вечерта беше падането на Берлинската стена. Четох наскоро, че това събитие било скривано от нас „известно време” – съчинения. Казаха си го в новините. Вероятно това ме е убедило окончателно, че след този ден и у нас ще започнат по-сериозни промени.
Тогава си спомних какво ми беше казала нашата зъболекарка през пролетта на същата година – по радио „Свободна Европа” говорили, че до края на годината Социалистическият блок ще се разпадне. Само няколко месеца преди това, събитията от 9-10 ноември изглеждаха като нещо невъзможно, а твърденията на радиото – смехотворни. Така, както невъзможни изглеждаха и събитията случили се в следващата година.
На другия ден, с пристигането ни в училище, някой свали портрета на Тодор Живков от стената и го остави на земята с гръб към нас.
10.11.2009 07:51
Няколко дни преди това се подписах в една тедрадка, която ми подаде Александър Каракачанов в градинката пред "Кристал".
За самия 10-ти - още по обед се говореше,че се очакват ГОЛЕМИ ПРОМЕНИ/това, разбира се беше под много голям секрет,защото никой не знаеше ТОЧНО какво да очаква/.
Спомням си моята реакция след като разбрах вече ОФИЦИАЛНОТО РЕШЕНИЕ - подскачах и виках "Долу тирана!" и се прегръщахме с няколко колеги,но повечето бяха изумени и невярващи.
Поздрави за постинга,приятелче!
други като нас, малко по-големи - студенти:)
че и леееко женени с деца, хаха:)
обаче за всяка годишнина се изнамират нови и нови факти около събитието.което е интересно , де:))).
аз не знаех ,че Тато казал, че социализЪмът бил недоносче.
честно- тези дни го чух в едни архивни кадри.
Много хора си съчиняват факти и биографии, но има и истински неща, които по една или друга причина не са ни били известни.
Преди време ми беше попаднал интересен материал, където се твърдеше, че първата предизборна програма на СДС е създадена на базата на програмата за промени на Т. Живков, подготвена за приемане от Ноемврийския пленум, а след това е послужила за основа за програмата на БСП за следващите избори.
Каква я мислихме, каква стана :((
Може да ти звучи глупаво и наивно,но така съм устроена. Гневът и злобата пораждат още такива..дори повече. Зная, че ще дойде денят, когато ще има повече усмивки и благоденствие.
Това ще го направят децата или внуците ни.
Без идеали не може! Няма как да минем само с материалното! Въпреки размиването на ценностите и многото фалш около нас, търсим упорито своите духовни пристани! Търсим вдъхновение, че без него нищо няма цвят на този свят! Безцветното без пушка ни убива!
Много вдъхновение за теб!:)
2. кактуси Дидо
3. калифорнийски
4. започни от днес
5. короната и пръстенът
6. u sexy thing
7. за обучението
8. източни мъдрости
9. бисери
10. utube
11. разни
12. кафе
13. да тръгне клип
14. Законите на Мърфи
15. пътепис
16. клип
17. разВихрено
18. Иван Симеонов
19. снимки с висока резолюция
20. население
21. фото-форум
22. Юлиан Попов
23. ТДУ
24. bezplatno