Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2009 07:20 - Моят десети ноември
Автор: diso Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3650 Коментари: 18 Гласове:
12



Беше ден като много други – есенен, мрачен, учебен. Няма начин да си спомня  как е минал денят ми и какво се е случило. Даже пленумът на ЦК на БКП не беше нещо, за което да се вълнува особено човек – щяха да гласуват нещо, решено предварително и после да ни спуснат за изучаване „мъдрите насоки” на другаря Живков.

Предполагам, че съм бил следобедна смяна в училището, щом не съм разбрал за събитието още през деня. Това, което истински ме вълнуваше, трябваше да се случи вечерта – една лекция в Младежкия дом. Темата беше за възможностите за съществуване на други форми на живот, освен познатите ни, а лекторът – Кубрат Томов.

Така, в очакване, преминаха часовете и към 6 или 7 часа вечерта тръгнахме с няколко съученици към центъра на града. Истинската новина вече е била факт, но никой не е сметнал за нужно да ни информира. Вечерта си беше направо студена – нормална есенна вечер. Залата – топла и пълна. Лекторът, с уникалната си визия, най-убедителното доказателство за съществуването на извънземни. Лекцията – интересна. Даже да не бяха се случили събитията в София, щях да запомня деня (не непременно датата) със случилото се в Младежкия дом.

Като се прибирах към къщи, беше започнало да прехвърча сняг – слаб, немощен, така и не натрупа.

Още при влизането ми през входната врата, баща ми ме информира за случилото се и седнахме с него пред телевизора. Баща е човекът, който разпали интереса ми към политиката от малък и с него винаги сме обсъждали случващото се по света и у нас. Самата новина за оттеглянето на Тодор Живков от партийния пост беше значителна и макар да я представяха като нещо в реда на нещата и в „духа на преустройството”, имаше нещо, което ми направи впечатление как изглеждаше той. Имаше вид на „припикано мушкато” и имаше една обреченост в погледа му, която издаваше, че събитията съвсем не са резултат от негов личен избор.

Другата голяма новина на вечерта беше падането на Берлинската стена. Четох наскоро, че това събитие било скривано от нас „известно време” – съчинения. Казаха си го в новините. Вероятно това ме е убедило окончателно, че след този ден и у нас ще започнат по-сериозни промени.

Тогава си спомних какво ми беше казала нашата зъболекарка през пролетта на същата година – по радио „Свободна Европа” говорили, че до края на годината Социалистическият блок ще се разпадне. Само няколко месеца преди това, събитията от 9-10 ноември изглеждаха като нещо невъзможно, а твърденията на радиото – смехотворни. Така, както невъзможни изглеждаха и събитията случили се в следващата година.

На другия ден, с пристигането ни в училище, някой свали портрета на Тодор Живков от стената и го остави на земята с гръб към нас.




Тагове:   Тодор Живков,   ноември,   Моят,


Гласувай:
12



1. анонимен - Добро утро Дисо
10.11.2009 07:51
аз пък не помня нищо освен, че на следващият ден ни казаха, че вече можем да идваме без униформи на училище. И ни спряха военното обучение - 40 дена да не ходиш на училище, а да бъдеш в Равда на стрелби - за това ме беше много яд :)
цитирай
2. diso - darling,
10.11.2009 08:01
и при нас лагерите на "военното" бяха впечатляващи, даже повече от бригадите. И нас ни прецакаха - пратиха турците "на екскурзия" и вместо на "военно", ходихме да прибираме продукцията от полето:((
цитирай
3. santiment - diso,
10.11.2009 08:20
Точен си!
цитирай
4. diso - santiment,
10.11.2009 08:22
благодаря!
цитирай
5. elinora - diso,
10.11.2009 09:26
а какъв портрет посли закачиха на стената след Живков, кажи...
цитирай
6. katan - Помня целия ден и дните преди него.
10.11.2009 12:31
Още преди този "исторически пленум" из "въздуха" се носеше нещо ново и непознато!
Няколко дни преди това се подписах в една тедрадка, която ми подаде Александър Каракачанов в градинката пред "Кристал".
За самия 10-ти - още по обед се говореше,че се очакват ГОЛЕМИ ПРОМЕНИ/това, разбира се беше под много голям секрет,защото никой не знаеше ТОЧНО какво да очаква/.
Спомням си моята реакция след като разбрах вече ОФИЦИАЛНОТО РЕШЕНИЕ - подскачах и виках "Долу тирана!" и се прегръщахме с няколко колеги,но повечето бяха изумени и невярващи.
Поздрави за постинга,приятелче!
цитирай
7. diso - Ели,
10.11.2009 12:44
никакъв - така си остана празно мястото.
цитирай
8. teachme - Хехе...
10.11.2009 12:47
някои са били ученици,
други като нас, малко по-големи - студенти:)
че и леееко женени с деца, хаха:)
цитирай
9. diso - Катя,
10.11.2009 13:11
радвам се, че и ти разказа за твоя 10-ти. Да, с приближаването на пленума на ЦК, все повече събития се случваха, а в София може и повече да се е знаело, но в провинцията информацията достигаше със закъснение.
цитирай
10. diso - teachme,
10.11.2009 13:12
т.е. били сте "напред с материала" :))
цитирай
11. miralyub - е, аз моето вече разказах. . . обаче ...
10.11.2009 18:34
е, аз моето вече разказах...
обаче за всяка годишнина се изнамират нови и нови факти около събитието.което е интересно , де:))).
аз не знаех ,че Тато казал, че социализЪмът бил недоносче.
честно- тези дни го чух в едни архивни кадри.
цитирай
12. elinora - И все пак
10.11.2009 19:27
тази дата носи само тъга и погубени надежди...Не го възприемам за празник.
цитирай
13. diso - miralyub,
10.11.2009 19:37
новите факти са като партизаните след 9-ти септември - всяка година излизат нови и нови :))
Много хора си съчиняват факти и биографии, но има и истински неща, които по една или друга причина не са ни били известни.
Преди време ми беше попаднал интересен материал, където се твърдеше, че първата предизборна програма на СДС е създадена на базата на програмата за промени на Т. Живков, подготвена за приемане от Ноемврийския пленум, а след това е послужила за основа за програмата на БСП за следващите избори.
цитирай
14. diso - Ели,
10.11.2009 19:42
първите месеци след това бях много щастлив човек - имах усещането, че участвам в създаването на историята. Постепенно дойде отрезвяването и разочарованията, но беше хубаво време - време на много надежди и мечти и на вярата, че бъдещето зависи от всеки от нас.
Каква я мислихме, каква стана :((
цитирай
15. miaa - И аз вярвах в идеалите на нашите д...
10.11.2009 20:00
И аз вярвах в идеалите на нашите деди...и още вярвам, Diso.
Може да ти звучи глупаво и наивно,но така съм устроена. Гневът и злобата пораждат още такива..дори повече. Зная, че ще дойде денят, когато ще има повече усмивки и благоденствие.
Това ще го направят децата или внуците ни.
цитирай
16. diso - miaa,
10.11.2009 20:26
наистина трябва да бъдем повече хора - в смисъл човечни.
цитирай
17. inel379 - Само дето не очаквахме, че толкова дълго
12.11.2009 09:49
ще сме обречени на мним преход...
Без идеали не може! Няма как да минем само с материалното! Въпреки размиването на ценностите и многото фалш около нас, търсим упорито своите духовни пристани! Търсим вдъхновение, че без него нищо няма цвят на този свят! Безцветното без пушка ни убива!
Много вдъхновение за теб!:)
цитирай
18. diso - inel379,
12.11.2009 10:39
дано да не загубим идеалите си и стремежа към по-добър живот!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: diso
Категория: Новини
Прочетен: 3303000
Постинги: 249
Коментари: 6662
Гласове: 18433
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031