Блогът на diso :: Играчка-плачка

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.09.2009 23:07 - Играчка-плачка

Прочетен: 1634 Коментари: 5 Гласове:

Докато ровех в мислите си да изкопая някоя песен от моето детство, един весел напев започна да се върти в главата ми. Въртеше се и не ми даваше мира.
Сякаш искаше да открия песента.
Една песен, свързана с много хубави моменти от онова време, както и с една от най-хубавите новогодишни програми, които съм гледал някога.
Една песен, която ми припомни и една случка, започнала с надежди за веселба и завършила в "Бърза помощ".

Тогава - в пети клас - имах един приятел, с когото бяхме почти неразделни. В училище седяхме на един чин, а след това се събирахме някъде - обикновено у тях. Слушахме музика или му помагах в майсторенето на разни неща, ил просто се запознавах с крайния резултат от работата му.
Един ден предложи да си неправим фойерверки, бил разбрал как може да стане това.
Супер! Тогава се продаваха само бенгалски огън и конфети, а заря виждахме три пъти в годината и то, изпълнена от военни на площада.
Вече имахме празна гилза от картечница, две кутии кибрит и споменаваше нещо за някакъв фосфор.

Остъргахме запалителното вещество на кибрита и моят приятел го изнесе на терасата, заедно с гилзата, един пирон и клещи, с които да натъпчел по-добре "барута".
Каза ми да ида до входната врата и през шпионката да следя да не ни изненада бабата от долния етаж и пусна магнета да свири - запис на песни от новогодишната програма.
Завъртя се точно тази песен на "Сарагоса бенд".
В момента, когато повдигах капачето на шпионката, от другия край на апартамента се разнеса взрив.
Изтичах веднага и го видях: прав, ръцете му изпънати напред. Окървавени и от едната капе кръв.
Не ревеше от болка и даже не охкаше. Просто ги гледаше. Навсякъде по терасата се бяха залепили окървавени парченца от кожата ми.
Заведох го до банята, за да измием ръцете и да се видят пораженията.
Оказа се, че само едната му ръка беше пострадала, но пък кръвта продължаваше да капе.
Тогава - на дванадесет, знанията ми по първа помощ се свеждаха до заливане с ракия на раната и едно нескопосано овързване с бинт.
Това и направих.
После извикахме бабата от долния етаж и аз си тръгнах.
А в главата ми непрекъснато се въртеше "Сарагоса бенд".
След лекарската намеса и няколкоседмично лечение, ръката оцеля. Само дето показалецът му беше като въртян в острилка за моливи, а нокътят на палеца му (или поне това, което беше останало от нокътя) растеше вече от върха на пръста.
От тогава, чуя ли тази весла песен, все се сещам за нашата играчка-плачка.

А сега се усмихнете и слушайте!