Това каза една бивша колежка, когато напускахме една бивша работа.

А тя го казваше от собствен опит - вече веднъж беше напускала същата тази работа.
Не беше устояла на уверенията на шефа, че нещата ще се променят. А сигурно е имала и други съображения. Нейна си работа! Обаче скоро съжаляваше, че се е върнала. И пак напусна.

Понякога се връщам към това нейно обобщение и установявам, че е валидно почти навсякъде. Всъщност, това ПОЧТИ го слагам като една вратичка, макар до сега да не съм открил изключение.

Имал съм няколко предложения да се върна на стара работа, но винаги съм отказвал.
Макар, че съм изпитвал някаква носталгична тръпка да седна на старото си работно място и да се развихря в добе познати води. Само веднъж, почти в началото на "трудовия ми път" приех да помогна на бившия си работодател, останал временно без кадри за  дейноста, която до тогава изпълнявах (на частно - през свободното време). И веднага усетих разликата - уж всичко си беше същото, но всъщност нищо не бе като преди. От тогава си знам - не повтарям. Като гледам мои познати и при тях е така.

И в любовта е така. Събират се хората след години раздяла да възродят старата връзка. И - изненада - човекът отсреща е някакъв непознат. Няма искра, няма химия. Всичко е отминало. Някои даже стигат до женитба, но скоро се разделят.

Връщаш се в родното място - и там нищо не е същото. В най добрия случай хълмовете и реката са ПОЧТИ същите - някъде гората е изсечена, другаде поляната е залесена. В реката има нов остров, а течението й се е променило. Къщите също са други. А някои познати сгради съвсем ги няма. Няма ги много от приятелите и роднините, а тези, които са останали са пораснали, остарели, променени. За момент едно лице ти се струва познато. А сега де, кой беше този дядка. Ами да - младият учител, по когото половината ученички въздишаха. Отиваш на гости у някой приятел от училище. И се оказва, че ви обединява само миналото. В настоящето нямате нищо общо. Лицата на децата по улиците пък са съвсем непознати, освен ако не приличат много на родителите си - твои познати. И разбираш, че твоето родно място вече не е ТВОЯТА част от света.

А бъдещето - то няма ли да е по-добро от настоящето? Не можем да знаем, защото разсъждаваме от позицията на сегашните си знания и представи. Само едно е сигурно - няма да е като днес.

Има само една действителност - днес и сега. След малко нещата ще бъдат различни.

ТАЗИ РЕКА НЕ Е ОНАЗИ ОТ ВЧЕРА

Тази река не е онази от вчера,
тя днес е буйна,всичко отнася.
Бучи,стене,стените помита,
страстна,могъща в своята сила.

Тази река,не е онази от вчера,
тя днес е девица,чиста и тиха.
Свенливо се спуска по склона,
с грация на змия по коритото плъзга.

Тази река не е онази от вчера,
днес с нея слънцето закачливо игра си.
После дъжд заръмя,с нея затанцува
а тя упоена все по-красива стана.

Тази река не е онази от вчера,
тя мъдра е,всичко видяла.
И бури,виелици и покой,
тя знае, всеки миг е различен от вчера.

10.09.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Ти май си нощна птица?
:))

ИМАХ ГОСТИ И СЕГА КАЦНАХ ТУК
ДЖУ

Винаги си дибре дошла!
Ти си като добрата орисница - навсякъде добре дошла!

и абсолютно вярно по мое мнение.Поздрави :)

Поздрави и на теб!