Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2014 20:53 - АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - ЕДИН ОТ НАЙ-ПРОТИВОРЕРЧИВИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЦИ
Автор: kolevm38 Категория: История   
Прочетен: 3963 Коментари: 0 Гласове:
1



Александър Стамболийски – един от най-противоречивите български политици

Публикувано от Екип "Българска история" на 01/03/2013 в Политици ·

image На 1 март през 1879г., в село Славовица е роден българският държавник и лидер на БЗНС - Александър Стамболийски. Той, подобно на много други политици от периода след Първата световна война, е разглеждан от много историци като личност със спорни заслуги за държавата. Управлението му често търпи критики и неслучайно в историографията често е разглеждано като “режим”.

В следващите дни ще се постараем да ви разкажем повече за личността Александър Стамболийски и за възходите и паденията на неговия житейски път. Както споменахме, той е роден и отраства в село Славовица – край Пазарджик. Може да се каже, че политическите му убеждения започват да се формират още в младежките му години. До 1895г. учи в земеделското училище в Садово, а по-късно се мести в Лозарското училище в Плевен. Там Стамболийски среща преподавателя Янко Забунов – основател на Българския земеделски народен съюз(БЗНС). Славовецът бързо е привлечен от неговите възгледи и през 1899г. е поканен и участва в учредяването на БЗНС и по този начин прави първи стъпки в политическия живот на страната. Александър Стамболийски обаче не оставя образованието си настрана. Той заминава за Германия, където следва философия в град Хале, а по-късно и агрономия в Мюнхен. Там обаче е принуден да прекъсне ученето и да се върне в родината, заради заболяване от туберкулоза.

imageОще с връщането си в България започва да се занимава с обществено-политическа дейност. Стамболийски постепенно се издига в йерархията на БЗНС и дори е избран за народен представител. С течение на времето влиянието му в организацията нараства и той се превръща в неин фактически лидер. Съюзът бързо прераства от съсловна организация в политическа партия с ясно формирани цели. Стамболийски вярва в идеята за създаване на селска власт, тъй като най-голямото съсловие в България е именно селското.

В годините до края на Първата световна(1919г.), лидерът на БЗНС често влиза в пререкания с “буржоазните” български партии. Той се обявява против участието на България в най-големия световен конфликт. След като Австро-Унгария обявява война на Сърбия, той застава на страната на западната съседка. Това провокира и словесните атаки от неговите опоненти, които често го наричат сърбоман. Стамболийски застава зад теорията за голяма славянска държава на Балканите, като казва че той не е нито сърбин, нито българин, а южен славянин. През 1915г., година след тези изкавания, след среща с цар Фердинанд, лидерът на БЗНС е задържан и осъден на доживотен затвор .

След фактическия край на българското участие в Първата световна война е освободен, като взема участие във Войнишкото въстание от 1918г., като за кратко застава начело на т.нар. Радомирска република (макар самият той да не одобрява напълно действията на бунтовниците и да знае, че те са безперспективни). През същата година обаче България излиза от Първата световна война и за жалост на изстрадалия народ отново се намира на губещата страна.  Стамболийски, както и много други дейци на БЗНС е амнистиран и се връща в политическия живот.

image

Година по-късно той вече е начело на държавата на поста министър-председател и е принуден да подпише пагубния Ньойски договор. Според много източници при подписването му той счупва писалката си, заради пагубните клаузи на споразумението.

През 1920г. обстановката в България се е променила значително. Цар Фердинанд е абдикирал, а старите партии като че ли са загубили доверието на обществото. С голяма подкрепа на власт идва правителството на БЗНС, начело именно със Александър Стамболийски. То управлява в продължение на 3 години, като във вътрешната политика са въведени много реформи, част от които са спорни. Селското съсловие получава огромни привилегии. Въведена е поземлена реформа, която по същество ограничава размера на поземлената собственост. Една от позитивните черти на управлението на БЗНС е въвеждането на лагери и трудова повинност, които да компенсират ограниченията на войската след Ньойския договор. Големи правомощия са дадени на т.нар. “Оранжева гвардия” или “сопаджиите” – формирование на БЗНС, което много историци характеризират като паравоенно и подобно на италианскит фашистки формирования(пр. “Падолио”).

Управлението на земеделците бързо се превръща в режим твърде подобен на диктатура. Във външната си политика Александър Стамболийски се стреми да промени обстановката на международна изолация, в която е попаднала България. Той се сближава с КСХС(Кралство на сърби, хървати и словенци) и явно подкрепя идеята за образуване на балканска фередация на южните славяни. Той се отказва от българската намеса в Македония и прехвърля държавния интерес върху териториите от Беломорска Тракия. Забранява и преминаването на чети на ВМРО в македонската област. Това до голяма степен дава шанс на сърбите да установят там свои режим и да започнат асимилационни процеси на местното население. Това навлича гнева на македонското опълчение и в страната започва да с е появява явна опозиция срещу режима на Стамболийски.

image

Кървавият надпис във вилата на Стамболийски

През 1922г., след референдум е прието да се подложат на съд виновниците за националните катастрофи. С голямо мнозинство БЗНС и БКП налагат осъждането на немалка част от политическия и военен елит на страната от периода на войните. Междувременно репресиите в страната от страна на Стамболийски продължават, а опозицията започва стремително да набира сили. Разпространени са слухове, че предстои да се създаде Балканска федерация, в която България ще членува, но под егидата на Сърбия.

В края на 1922 и началото на 1923г. Александър Стамболийски се оказва подкрепен само от селското съсловие в България. Срещу него е настроена масово интелигенцията, старите партии, военните, македонското опълчение, белогвардейците и дори комунистите. Напрежението ескалира и лятото на 1923г. е извършен преврат, ръководен от Кимон Георгиев. Правителството на Стамболийски пада от власт, докато той се намира в родната си Славовица. В страната избухват редица селски бунтове в подкрепа на сваленото БЗНС, но те са потушени бързо. Самият Александър Стамболийски събира стотици селяни в опит за обсада на град Пазарджик. Неравните сили обаче принуждават бившия министър-председател да разпръсне “опълчението” си. Няколко дена по-късно е издадена заповед от новата власт за залавянето на земеделския лидер. Той прави опит за бягство, но е хванат и изпратен във вилата му в село Славовица. Там е държан  известно време от дейци на ВМРО, след което е убит. Известен факт е, че преди смъртта си Стамболийски оставя кървав надпис на стената на своето жилище.

По този начин си отива един от политиците със спорен принос в историята ни. Несъмнено интелигентен и далновиден, но често водил се от неприсъщата на един държавник арогантност, той никога не е печелел истински уважение у интелигентната част в обществото. Изследователите го описват като човек със силна воля, готов да постави държавните интереси на първо място, но въпреки това неговото управление се свързва предимно с негативни последици.





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevm38
Категория: Изкуство
Прочетен: 10314456
Постинги: 7858
Коментари: 2111
Гласове: 1991
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031