Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2017 12:13 - Седем пъти падни, осем пъти стани
Автор: photonik Категория: Други   
Прочетен: 6231 Коментари: 4 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Едва ли има някой, който да не е чувал израза „Ако съдбата ти предлага само лимони, направи си лимонада”. Има хора обаче, на които съдбата щедро предлага цели лимонови плантации и въпреки всичко те успяват да преодолеят всички препятствия и да живеят пълноценно и щастливо.

 

Пътят към Еверест

imageВ наши дни британецът Беър Грилс е известен като водещ на риалити серии по „Дискавъри ченъл”, в които показва различни техники на оцеляване сред дивата природа. Самият той  обаче едва оживява след ужасна злополука в Замбия през 1996 г. Там 21-годишният Грилс като командос от 21-ви полк на британските специални сили (SAS) заедно с колегите си прави рутинни скокове от самолет.  При отварянето платното на парашута се оплита във въжетата. Беър се паникьосва и докато се опитва да го оправи, не само че не  успява да отвори резервния парашут, но и се обръща хоризонтално и пада с цяло тяло на земята. Резултатът е многобройни контузии и три счупени гръбначни прешлена. По всичко изглежда, че на бъдещата му кариера е сложен кръст.

imageИ тъкмо в най-мрачния момент от живота си, когато още не е  ясно ще проходи ли отново като нормален човек, той открива своята цел и надежда за бъдещето - Еверест. В стаята му от години е закачен плакат на върха, който мечтае да изкачи с баща си един ден. Беър си дава дума, че ако успее да се възстанови, на всяка цена да се изкачи на първенеца на света. Следват няколко месеца интензивно лечение и рехабилитационни процедури – понякога по 10 часа на ден. Осем месеца след инцидента той, все още с металните скоби на гърба си, успява да се завърне в санаториума с 1200-кубиковия си мотор – за него това е първата стъпка към независимостта от болката.

До Еверест обаче има не само физически препятствия – за неизвестния сред алпинистките среди младеж е изключително трудно да намери спонсори, които да финансират експедицията му. Но, воден от максимата на Чърчил „Сполуката е способност да вървиш от един неуспех към друг, без да губиш въодушевлението си”, след десетки откази накрая успява да събере необходимата сума и само 18 месеца след падането си, потегля като част от поредната експедиция към най-високия връх на планетата. Точно преди финалния щурм тежка белодборна инфекция го сваля на легло, а за да стане и още по-лошо – под върха започва да бушува свиреп циклон. И отново с желязна воля и немалка доза безрасъдство Беър успява да преодолее препятствията и на 16 май 1998 г. покорява върха – едва на 23 години и с тежка гръбначна травма.

 

Квадриплегията не е извинение

image  Младата Джони Ериксон Тада няма късмета на Беър Грилс. Отличен ездач и плувец, когато е едва 18-годишна, тя претърпява злополука при гмуркане в залива Чесапийк, Мериленд. Фрактурата на шийните й прешлени предизвиква квадриплегия – парализа на четирите крайника. Следващите няколко години са истински кошмар за Джони. Тя изпада в дълги депресии, гневна е на целия свят и дори обмисля да се хвърли с инвалидната си количка от някой мост.

С годините Джони разбира, че не може вечно да се мисли за жертва на несправедливия свят и решава да вземе съдбата си в свои ръце. Научава се да рисува, като държи четката с устата си и дори продава успешно рисунките си. Следващото препятствие е да се научи да пише. Резултатът не закъснява -  9 години след инцидента тя издава автобиографичната книга „Джони: Незабравимата история на жена бореща се с квадриплегията и депресията”, която става международен бестселър и три години по-късно е и филмирана. Следват още 40 книги! Джони записва дори и музикални албуми.

imageЕдин от уроците, които научава Джони е, че иска ли да бъде щастлива, не трябва да бъде егоист. Тя основава фондацията „Джони и приятели”, която да помага на инвалидите, води радиопредаване, дори е избрана за съветник по въпросите за инвалидите към Държавния департамент на САЩ. Днес тя продължава да пише книги и да изнася мотивационни лекции по целия свят, за да подкрепя хората в инвалидни колички. Кауза, за която не е  препятствие нито квадриплегията, нито открития й рак на гърдата през 2010 г.

 

И от сляп става фотограф

 imageВ живота на Гленис Силвърсън няма нищо драматично – нито е командос, който скача с парашут като Беър, нито е  ездач и гмуркач като Джони. Цели 20 години работи тихата и сигурна служба в „Човешки ресурси” на компания, свързана с развлекателната и онлайн индустрия. Докато не идва кризата от 2008 година, когато губи работата си. Тогава и решава да превърне хобито си в нова професия – тя обожава фотографията. Има само един проблем. Дребен. Тя е почти сляпа.

Пред 1995 г. й откриват прогресиращо заболяване на роговицата. С години почти престава да вижда с лявото око и единствено трансплантация на ретината може да спаси положението. През 2004 г. се подлага на операция, но за жалост нещата се объркват още повече. Не само че се влошава още зрението й, но развива и глаукома и получава неочакван кръвоизлив в дясното око.

imageВместо да се предаде, Гленис вижда в нещастието си нова възможност. Както сама признава: „Преди да загубя почти цялото си зрение, когато правех портретни снимки, аз се фокусирах върху всеки кичур коса и всяко кътче на човешкото тяло. Сега обаче работата ми е по-спонтанна. Чувствам, виждам и снимам. Правя го по-инстинктивно и влизам в контакт с хората и околната среда много повече отпреди.” И резултатите не закъсняват – печели международни награди, работи за редица медии, нейни работи са класирани и в сайта на пословичното с качествените си фотографии списание „Нешънъл Джиографик”. Днес Гленис е сред най-популярните и търсени фотографи, а малцина от купувачите на творбите й подозират, че са дело на човек, който почти не вижда.

 

Липсата на крайници не може да е пречка

imageНа снимачната площадка на филма „ Циркът на пеперудите” Гленис Силвърсън се запознава с един необичаен непрофесионален актьор – австралиецът от сръбски произход Ник Вуйчич. Младият Ник всъщност е мотивационен лектор, който обикаля по целия свят. Той е страстен плувец, гмуркач, сърфист, футболист и писател. Едиственото странно нещо при него е, че е роден... без крайници!

Когато Ник се ражда, майка му е толкова шокирана, че дори не иска да го вземе на ръце. Но след първоначалното стъписване родителите му правят всичко, за да му осигурят нормално детство. „Николас, трябва да си играеш с нормалните деца, защото си нормален. просто ти липсва това-онова, нищо повече”, казва майка му и той учи в обикновено училище наравно с останалите деца.

imageРазбира се, пътят към славата никак не е бил лесен. И Ник, подобно на Джони Ериксон Тада, която става негов приятел и ментор, минава през периоди на депресии, обвинения към съдбата и мисли за самоубийство. Но благодарение на  грижите на близките си и собствената му упоритост налучква верния път. С помощта на малкото стъпало (единствения му крайник), той се научава да управлява количката си, да пише на компютър и да говори по телефон. Както и да лови риба, да играе голф, да плува и дори да играе футбол! Научава се да да се гмурка и да скача с парашут. Уроците по каране на сърф получава от Бетани Хамилтън, която на 17 години губи едната си ръка след ухапване от акула и едва оцелява. В гимназията за първи път говори пред публика на една евангелистка сбирка и открива своя ораторски талант. Това дава и цел на живота му – да говори и да помага на другите хора да направят живота си по-добър.

Днес Ник обикаля като мотивационен лектор по целия свят. Основал е и фондация „Живот без крайници”, която работи с хора без крайници, както и с военни инвалиди. Автор е на 8 книги, а дебютната му - „Живот без граници”, е преведена на 30 езика, включително и на български. А липсата на крайници не се е оказала пречка да изгради чудесно семейство – през 2012 г. се жени за Кане Минахара, имат две чудесни момчета и дни преди Коледа им се родиха 2 близначки момичета. И Ник, както и Беър, и Джони, и Глени, неведнъж е падал в живота, но никога не е оставал да лежи, а отново се е изправял. Неговото кредо е въплътено в японската поговорка „Седем пъти падни, осем пъти стани”.

 

Снимки:

1. Беър Грилс след тренировка по парашутизъм като командос от 22-ри полк на  на SAS

2. Беър (вляво)  и Нийл Лафтън на Еверест – 26 май 1998 г.

3. Джони Ериксон Тада рисува...

4. ...и изнася мотивационна лекция

5. Гленис Силвърсън

6. Една от фотографиите на Гленис

7. Бетани Хамилтън учи Ник Вуйчич да управлява сърф.

8. Ник със семейството си

Публикувано във в. "СЕГА", октомври 2017 г.




Гласувай:
3



1. germantiger - ...
24.12.2017 12:57
ВЕЛИКОЛЕПЕН ПОСТИНГ

А про по Гриллс мисля, че издаде книга

знам историята му, но се впечатлявам, че още си държи килограмите с които е бил на служба, аз години наред държах на 86 кг както в чужбина, но после го ударих до 96 като прекалих с мускулатурата в един период
цитирай
2. photonik - Има дори няколко!
24.12.2017 13:07
Беър Грилс има няколко книги, издадени у нас от издателство "Vakon". Тези случки са описани в биографията му "Кал, пот и сълзи"
http://www.vakon/bear-grils-kal-pot-i-salzi.html
Vakon издадоха и книгата на Ник Вейчич "Живот без ограничения":
http://www.vakon/jivot-bez-ogranichenia.html
цитирай
3. germantiger - хубаво, че е издадена на български
24.12.2017 14:45
За биографията му казвах/писах... браво на пича!
цитирай
4. germantiger - +
24.12.2017 14:53
Разказа за почти ослепялата фотографка също ме впечатли...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401742
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031