Две елхи -
две зелени сестри,
две различни съдби.

За мен лично, не е фикс-идея излизането на Първа. Признавам, че съм бил разочарован, че нещо, за което много съм се потрудил и не е излязло там, съм бил разочарован и излизането на следващия ми пост там не ме е правило по-щастлив, защото...

tit си тръгна.
Тъжно е, когато някой си тръгне.
Още по-тъжно е, когато това стане толкова внезапно и без да се сбогува.

Вчерашният ден беше много щастлив за мен.
Толкова много хора наминаха да ме поздравят или просто да погледнат.
Това е причината да пусна още един музикален поздрав, отново адресиран към всички.

Някак неусетно се изнизаха първите ми четири месеца в този блог.
През това време намерих толкова много нови приятели.
Щастлив съм от това.

И това не бях правил тук - да споделям рецепти.
Защо пък не - винаги има първи път!
Това е от тазвечершната ми изява в кухнята - една нова и една изпитана рецепта:

Замисляш ли се понякога ...
Колко силно обичаш човека до теб?
Колко силно той (тя) те обича?

Днешната разходка ме убеди в едно - есента не иска да си ходи.
Макар повечето листа да са окапали, все още има дървета и храсти, които не си ги дават.
Времето беше мъгливо и дъждовно, но тук-там се мяркаха цветове, различни от сивото.

"21. elinora - Как можа
18:00
да снимаш раненото гълъбче, а да не му помогнеш някак"

Има понякога и такива дни - или нещо не се получава, или се получава не по начина, по който искаме да стане, или просто нямаме настроение.
Вчерашният за мен си беше такъв. 
Още с излизането от блока, видях това:

Както вече знаете, аз изобщо не забелязвам броячите в блога.
Просто не ми правят впечатление. Обаче те са големи досадници - колкото аз не им обръщам внимание, толкова те не ми дават мира.
Все им разправям да не се занимават с мене, а те ...

Наближават празници и Пазарджик постепенно се сдобива с подходяща украса.
С всеки изминал ден, нови и нови места се сдобиват с лампички, а днешната вечер беше подходяща възможност да уловим с телефоните празничната атмосфера, която постеп...